— Защо си дошъл? — пита и се намръщва.
— Защото си тук — отвръщам, — а аз свърших всичко, което трябваше да свърша.
— И с нея ли?
Кимам, но казвам:
— И да, и не. Тя е майката на сина ми. Някаква част от мен все още я обича.
— А другата част? — пита и устните й се разтреперват.
— Всичко останало — казвам, — е за теб. Ако го приемеш.
Тя свива силно устни и пита:
— И никога няма да си отидеш?
— Ти спаси живота ми — отвръщам. — Новия.
— Което означава, че…
— Че ти дължа един живот. Искам да ти се отплатя с него. Десетократно. Стократно, ако мога.
— Покажи ми — прошепва.
— Ще го направя.
Тя протяга ръка и докосва лицето ми, привлича ме, докато устните ни се сливат… С периферното си зрение зървам как сервитьорите си шушукат, иска им се да бъдат на моето място; сетне затварям очи.