Мина година и половина, преди да осъзная, че Франк не беше единственият отговорен. Нямам предвид Рангъл с неговата физиономия на невестулка, нямам предвид дори онзи неискрен пияница с глава като картоф — Русо.
Имаше и някой друг.
Дневната светлина се бе стопила, но Дийн Вилей все още виждаше къде свършва обширният балдахин на старите кестенови дървета и къде започва нощното небе. Виждаше в тъмното по-добре от другите. Виждаше малкото триъгълно ветрило на яхтичката клас „Лазер“ на почти две мили южно от средата на езерото.
Луната скоро щеше да изгрее. Дотогава годеницата му рискуваше съвсем глупаво. И сякаш по поръчка се чу бръмченето на скоростен скутер, който се носеше на юг. Без навигационни светлини. Пак някой пиян глупак или хлапак, който си нямаше понятие. Вилей сви юмруци. Пълната му горна устна се сви.
Алисън не биваше да постъпва така с него. Да рискува. Той разбираше потребността й да се махне. Беше разстроена от баща си, макар че едва го познаваше. А и партито бе пълна досада, майка й непрестанно дрънкаше за добрите стари времена, когато къщата им на брега на езерото била център на светските изяви за централен Ню Йорк. А сега се нуждаеше от боядисване, от нова дограма и още една баня и тоалетна.
Той и без друго имаше достатъчно хора, които да обвинява в съда, та да се безпокои и за някакви нарушаващи правилата лодкари и за опити за убийство по престъпно небрежен начин. Скръцна със зъби и се извърна, после пое нагоре през моравата под кестените към голямата къща. Последните коли с гости вече се спускаха по настланата със ситен чакъл алея и гумите им хрущяха. Повечето бяха възрастни хора от онзи тип, дето обичат да изглеждат млади. Приятели на бъдещата му тъща.
Наметна се със сивия си блейзър и изкачи задните стъпала, като внимаваше да избегне второто от горе на долу, което бе изгнило. Вратата с опъната мрежа изскърца и той влезе в обгърната в пара кухня. Майката на Алисън избърса ръце в полите на светлозелената си шифонова рокля, докато се караше на двамина от кетъринга.
— По мое време да се носи така една жена се смяташе за позор — казваше тя. — Хората ще те сметнат за развратна. За лека жена. Няма да ти се плати. Не и от моя джоб.
Майката бе настояла всички от кетъринга да бъдат облечени за вечерта с черни рокли и бели престилки, с подходящи шапчици. А точно това момиче не бе закопчало яката си до горе. Вилей завъртя очи.
— Дийн — излая майката на Алисън. — Къде си? Търсят те двама полицаи. В салона са. Почерпих ги с лимонада.
Вилей се извини, благодарен за отвлеченото й внимание. Две градски ченгета седяха на големия стар диван, оставили фуражките си върху ниската масичка. Скочиха на крака и оставиха високите стъклени чаши върху покривчиците, които майката на Алисън им бе постлала.
— Тя ни каза да изчакаме тук, сър — каза по-възрастният и наложи фуражката си върху стоманеносивата си късо подстригана глава. Русият кимна.
— Опитаха се да се свържат с вас — рече той. — Шефът каза, че сте тук.
Вилей извади от джоба си клетъчния телефон и го включи отново.
— Това е годежът ми — рече той.
По-възрастното ченге кимна, сякаш бе наясно и каза:
— Шефът рече, че съжалява, дето ви безпокои, но трябвало да знаете. Снощи в Норт сайд е убито едно момиче, някаква стриптийзьорка и ние току-що арестувахме Реймънд Уайт…
— Не е този, дето е във вестника, нали? Онзи, който ще става конгресмен?
— Сигурни са, че той е извършителят — отвърна ченгето. — Шефът нареди детектив Симънс да го арестува на вечерята за набиране на средства, давана от губернатора.
Вилей присви очи. Зяпна и наклони глава към ченгето.
— Госпожата, дето живее отсреща, се оплакала, че момичето държало публичен дом — каза ченгето. — И си записвала номерата на колите. Както и да е, тя видяла как Реймънд отишъл снощи и как си заминал. Разпознала го е всред останалите от купчина снимки. Изглежда е имало кратка борба. Прерязал й гърлото с риболовен нож. Намерили са ножа под задната седалка на колата му и кръв по волана.
— Реймънд Уайт? — повтори Вилей сякаш повече на себе си.
— Шефът каза, че сигурно ще искате да говорите с него. Държим го в следствения арест. Всички телевизионни канали вече са там…
Вилей се върна в кухнята, за да каже на майката на Алисън, че го викат по повод важен случай на убийство.
12
— Идвам — рекох и се отърсих от ръката на ченгето. Детективът с оранжевия мустак сграбчи ръката ми, изви я назад и щракна белезниците около китката ми. Един от униформените стори същото с другата ми ръка. Металната гривна се впиваше в костта. Изблъскаха ме на тротоара под ярката светлина на синкави лампи. Телевизионните камери, които бяха там заради губернатора, се заблъскаха за по-добра позиция, наближиха.