— Пари, пари… Звучите ми като Боб.
— Мисля, че ще установите, че имам и добри маниери — казвам. — Надявам се. Хората казват, че ако използвам дори частица от репутацията ви, ще бъда добре приет навсякъде в Ню Йорк.
Тя подсмърча леко при тези мои думи, разтваря пръсти и поглежда ноктите си.
— Мартин ми каза, че сте купили „Джетс“.
— Да — отвръщам. — Реших, че след като ще живея в Ню Йорк, трябва да притежавам отбор.
— Аз пък харесвам тениса — казва тя с неубедителна усмивка. — Доколкото разбрах, с Боб ще разговаряте по работа. Тогава ще ви оставя насаме.
— Надявам се някой път заедно със съпруга си да се присъедините към мен на вечеря.
— В това отношение съм старомодна — казва ми тя. — Ако Боб каже, че ще вечеряме с някого, значи ще вечеряме.
След това хвърля един бърз поглед на Дебрей и тръгва по частната си дървена пътечка към плажа, където някой вече е издигнал шатра на синьо-бели райета.
Погледът на Дебрей пробягва по голите й крака и перфектно оформения й задник, след което се усеща, че го гледам, и се изчервява. Един глас откъм къщата ни кара и двамата да се обърнем.
— А, вече сте се запознали с жена ми.
Това е Рангъл, лицето му е по-изопнато от всякога. Черните му очи са едва-едва раздалечени от онзи остър нос; голямото богатство го е направило добродушен. Има малък мустак и косата му е боядисана така, сякаш се е опитвал да заприлича на жена си, но вместо да е кестенява, тя е някаква странна смесица от оранжево и черно. Темето му е покрито с кичур от същата тази коса, причесана откъм дясното му ухо. Стиска дългите пръсти на лявата си ръка в юмрука на дясната. До него се издига сателитна чиния.
— Мартин — казва Рангъл, — запознай, моля те, новия си приятел с Дани.
— Разбира се — казва Дебрей и ме запознава с младото момиче — студентка, за която знам, че е дъщеря на Рангъл от първия му брак. Тя е ниска, с тъмна коса и с тяло, което е стегнато и с достатъчно извивки.
Момичето ме поглежда и свежда очи, докато се ръкуваме. В погледа й се мярва жадно пламъче, а усмивката й едва-едва разкрива малките остри зъбки, които е наследила от баща си. Сваля халата си, извива леко гръб и наперено се отправя към едно кресло. Току над извивката на задничето й има малък татуиран паяк. Сяда и започва да маже с крем загорелия си корем.
— Втори курс е в „Пен“ — обявява Рангъл и се ухилва толкова широко по посока на дъщеря си, че ъгълчетата на очите му изчезват в паяжината от бръчки, а зъбите му блясват на слънцето. — Само шестици, отгоре до долу и момчетата се редят на опашка пред нея, досущ като аеропланите на летище „Ла Гуардия“.
— О, така ли? — казвам. — Доколкото си спомням, Мартин ми спомена, че излизала с Алън Стефано.
Въодушевлението на Рангъл се стопява. Поглежда ме с полуусмивка и казва:
— Нищо не разбирате от млади момичета. Този месец се сгодява за един, следващия месец се жени за друг…
Усещам как лицето ми се изопва, навеждам настрани глава и поглеждам сурово Рангъл. В един момент се чувствам повече като мишката, отколкото като котката, но това не може да бъде.
— Не ме разбирайте погрешно. Алън е добро момче. Но мисля, че съм отгледал дъщеря, която разбира колко важна е репутацията. Бащата на Алън също се справя добре, но се намира твърде далеч от списъка на Кейти за коледното парти.
Доброто му момиче ме поглежда, усмихва се; и прехапва долната си устна.
— Доколкото разбрах, майката е малко странна — казвам.
— Художничка — отвръща той и кимва. — Много симпатична обаче. Но нека седнем да пийнем по едно преди обяда.
— Татко — казва момичето и заслонява с длан очи от слънцето. — Искам едно питие. Ще ми донесеш ли?
— Разбира се, котенце — отвръща Рангъл.
Моли ни да останем по местата си, отива зад тиковия бар да направи едно питие трепач на дъщеря си, след това изприпква на верандата да й го поднесе. Бледите му тънки крака се подават изпод шортите в защитен цвят и се движат с неловката походка на насекомо. Дъщерята го възнаграждава с целувка по бузата. Дебрей се усмихва, сякаш това е в реда на нещата в този дом.
Рангъл се връща с бутилки белгийско пиво „Шимей“ за мъжете и аз отпивам голяма глътка, преди да кажа:
— Ще бъда много прям, Боб. Зная, че правиш пари и искам да инвестирам известна сума, инак нямаше да бъда тук. Разполагам със стотина милиона, които искам да раздвижа, но какво мислиш за руския фондов пазар?
— Руския ли? — казва Рангъл и костеливите му пръсти стискат здраво бирената бутилка. — Имаш ли там хора?