— Ако нямах — отвръщам, — не бих искал да инвестирам там.
Тъмните очички на Рангъл се стрелкат между мен и Дебрей.
— И защо аз? — пита и суче пръсти.
— Необходим ми е американец — казвам. — Човек с голям фонд. Уважаван. Човек, който няма да се страхува да използва информацията, с която разполага. Виждам, че си се справил добре на американските пазари и предполагам, че не е съвпадение по-големият брат на Мартин да работи с Алън Грийнспан10 във Федералния.
— Аз търгувам главно въз основа на интуицията — казва Рангъл с усмивка и разтваря ръце с дланите нагоре.
— А аз предпочитам да търгувам въз основа на информация — отвръщам, без изобщо да се усмихвам. — Ако това не те интересува, аз също не се интересувам. Благодаря за бирата.
Сръбвам от бутилката си и се изправям.
— Сет, Сет, Сет… — казва Рангъл и ме улавя за ръката. — Моля те. Седни. Не бъди чак толкова… Разбира се, че се съм заинтригуван. Ние просто трябва да поговорим за това. Заинтересуван съм. И двамата сме, нали, Мартин?
— Да, така е — отвръща Дебрей.
На обяд Кейти и Дани се присъединяват към нас и аз разказвам на всички за Андре Каспаров, руски княз, чието семейство е избягало от революцията и е оцеляло чрез коварство и коравосърдечност в Белгия. Споменаването на благородническите имена привлича вниманието дори на Кейти. Андре, обяснявам аз, е получил образованието си благодарение на американското посолство в Брюксел още от малък. Баща му си представял Русия, където възможностите между Изтока и Запада ще създадат невероятно богатство, което ще е в тон с благородното потекло на Каспарови, затова се върнал със семейството си в Москва през 1991-а.
— Истински княз? — пита Рангъл и очите му светват.
— Има ги доста — отвръщам и свивам рамене. — Един руски княз не е като английски принц, но и двамата си остават благородници.
— Разбира се, че много бих искал да се запозная с него — казва той. — Мисля, че и Кейти би искала, Дани — също. Трябва да вечеряме заедно.
Дани се насилва да ми се усмихне и вдига чашата си с шардоне към мен.
— Имам една крайезерна вила в провинцията — казвам на Рангъл. — Доколкото разбрах, и вие сте от този край. Казва се Скениателис. Бил Клинтън ми каза за него.
— Президентът?
— Бившият президент.
— Бях в Конгреса по време на първия му мандат — казва Рангъл. — Не знаех, че си замесен и в политиката.
— Не, само във властта — отговарям. — Както и да е, бих искал да дам една малка вечеря там, с преспиване. Мястото е красиво. Предполагам, знаете. Ще ви откарам дотам със самолета си G-V. На Андре там много му харесва. Бихме могли да завъртим и някоя и друга сделка.
— С удоволствие — казва Рангъл и се споглежда над масата с дъщеря си и жена си. — Това е мотото ми.
Преди да сервират кафето се извинявам и отивам в банята. Насочват ме по дълъг, облицован в дъбова ламперия коридор към малък мраморен параклис със златни арматурни кранове. След като измивам ръцете си, чувам кикот през дървената изолация. Вратата изведнъж се отваря и там е Дани, плажният й халат е отворен, банският й го няма, носи само едни прашки. Тя затваря вратата зад себе си, обгръща врата ми и се полюшва.
— Нямаш ли си някого? — питам.
— Не, аз съм дебютантка във висшето общество — отвръща самодоволно тя. — Правилата ни не са еднакви. Аз обичам да се забавлявам.
— Знам едного, с когото би се забавлявала — казвам. — И не бих искал да ти го съсипя.
— Няма да стане — казва тя. — Той се нуждае от много внимание.
Сграбчвам китката й и я притеглям към себе си, след това минавам покрай нея. В един миг я зървам как стои сама в банята, мръщи се и се ежи. Затварям вратата и се оттеглям.
46
Най-големият събирач на средства за предизборната президентска кампания в САЩ закусва с мен в дома ми в Ню Йорк сити. Седим в трапезарията, която гледа към парка. Той е сприхав конгресмен от Бъфало, който изригва поток от думи и размахва ръце като боксьор, нанасящ серия от ъперкъти. Когато започва да ми обяснява важността на предстоящите избори и запазването на мнозинство в Камарата на представителите и в Сената, аз вдигам ръка.
Съобщавам му каква ще е сделката: пет милиона долара за Републиканския национален комитет срещу възможността да правя препоръки относно бъдещите номинации за Върховния съд. Преди да успее да възрази, го уверявам, че искам само достъп. Не ме интересува дали моят кандидат ще бъде избран или не, искам само президентът да пожелае да ме изслуша.
Закуската свършва. Казва ми, че ще му е нужно да получи разрешение и става от масата.
10
Почти легендарният доскорошен шеф на Американския федерален резерв, на когото принадлежи главната заслуга за възходящия ход на американската икономика от управлението на Рейгън насам. — Б.пр.