— Колко е висока? — пита Алън и изкривява шия да погледне нагоре.
— Близо четиринайсет метра.
— Боже мой! — възкликва с негодувание младата жена на Вилей и никой не продумва повече, докато не излизаме от града.
Когато стигаме в село Скениателис, Бърт завива надясно по „Уест Лейк стрийт“. Вилей се изправя рязко и се улавя за облегалката на Бърт. Обръщам се и виждам, че жълтите му очи са широко отворени, а загорялата кожа на лицето му е изопната.
— Накъде отиваме? — пита той.
— Към къщата.
Дланта му е върху крака на жена му и тя я стисва така, сякаш той не я стиска достатъчно силно.
— Но нали каза, че тя е на източния бряг? — пита той с пресилена усмивка. — Така каза.
— О, всъщност не знам — отвръщам и свивам рамене, без да свалям поглед от него. — Изток, запад, не обръщам голямо внимание.
— Но каза за залезите. Че гледаш залезите. Попитах те и ти го каза.
— Нима? — казвам, повдигам вежда и поглеждам към Бърт така, сякаш той би могъл да знае. — Съжалявам. Не знаех, че има значение.
— Не, няма — поглежда жена си той. — Само исках да…
Гласът му стихва, но колата е изпълнена с напрежение. Никой не говори.
— Хубави къщи — казва жената на Рангъл и въздиша. — Мисля си, че ако трябва да живея тук, това ще е най-подходящата улица.
— Мястото е принадлежало на сестрата на Теди Рузвелт12 и посочвам чудовищната класическа бяла сграда на върха на хълма между езерото и нас.
Вече почти сме пристигнали и се питам дали Вилей ще изпита дори част от шока, който аз изпитах онази вечер, когато преди двайсет години трябваше да получа партийната номинация за конгресмен. Бърт започва да намалява скоростта и чувам Кристина Вилей да поема дълбоко дъх, когато завиваме и минаваме покрай двете колони на портала и поемаме по криволичещата алея. Голямата жълта къща в стил „Втората империя“ се вижда между дърветата и Вилей тихичко простенва. Обръщам се назад. Лицата им са като замръзнали, телата — вцепенени.
— Добре ли си, Кристина? — питам.
— Аз… Мисля, че ми прилоша от пътуването. От движението.
Бърт спира пред къщата.
— Хайде, да те изведем на чист въздух — казвам и обикалям тичешком вана до вратичката им. Отварям я и Вилей се плъзва навън. Аз подавам ръка на жена му. Но тя не помръдва.
— Аз… просто… ще поседя тук няколко минути — казва тя и гледа право напред. Бялото й като сметана лице е придобило зеленикав оттенък, стиснала е здраво зъби.
— Хайде, излез, скъпа — казва Вилей, вклинява се покрай мен и я улавя за ръката. — Ще ти мине.
Тя издърпва рязко ръката си и го гледа свирепо:
— Я ме пускай веднага!
Дани излиза от другата страна и гледа настрани. Бута седалката си напред. Алън, Рангъл и жена му се измъкват от задната част на вана и тръгват към входното стълбище, където се спират да погледнат назад към разигралата се сцена.
— Ще й мине — казва ми Вилей, широко отворил очи. — Не се чувства добре. Моля ви, вие влизайте, аз ще остана при нея за минутка.
Свивам рамене, обръщам се към останалите и соча стълбите. Бърт разтоварва отзад багажа.
— Заповядайте — казвам, — ще ви покажа стаите ви и ако желаете, ще можете да се преоблечете за обяд. Бърт ще се погрижи за багажа.
— Аз ще си взема моя — казва Алън, изтичва зад колата, взема чантата си и тази на Дани.
Извинявам се, че съм старомоден, но им казвам, че тъй като не знам как обикновено се вършат тези неща, съм приготвил отделни стаи за Алън и за Дани. Показвам им стаите и ги моля да се чувстват като у дома си. Обядът ще се сервира в един и дотогава могат или да се разходят с мен до езерото да половим риба, или да си почиват на предната или задната веранда.
— Имам една жена — Върна, — която е долу до хангара за лодки. Би могла да предложи масажи на всички, които желаят — обявявам аз. — Тя е измежду най-добрите в занаята. Ръце като стомана.
Алън пита дали би могъл да ми помогне с нещо. Казвам му, че просто ще изпия една бира на кея и ще го чакам там да половим риба. Докато слизам долу, се разминавам с Бърт.
— Още там ли са? — пита.
После ме поглежда и изсумтява. Излизам на верандата и виждам, че Вилей и жена му си крещят. Като ме виждат, спират и ме гледат. Вилей прокарва пръсти през къдравата си коса и се насилва да се усмихне.
— Стаята ви е първата вляво, след като се качите горе — казвам с усмивка, която трябва да им подскаже, че е напълно нормално да се държат така. — Аз ще бъда долу на кея. Ще задържим лодката заради теб, Дийн. Мисля, че няма да е лошо да дойдеш с нас и да хвърлиш въдица във водата. Кристина, ако имаш нужда от нещо, просто помоли момичетата. А долу до хангара имам масажистка, ако желаеш масаж.