— Ами невинните? — питам. Вече всички ни слушат. — Държавата не се ли превръща в престъпник, когато един невинен човек, дори един на хиляда, бива екзекутиран, а пък всъщност е невинен.
— Щом един човек е обявен за виновен от състав съдебни заседатели, равни нему — отвръща Вилей с лека усмивка, — той по дефиниция не може да бъде невинен. За юриспруденция ли говорим или за философия? Това са доста различни теми.
— Добре казано — отвръщам и виждам всичките му перфектни зъби.
Улавяме общо десет езерни пъстърви и Бърт обещава готвачът да ни ги сервира с вечерята. Обядът е приятен бюфет, обслужван със сребърни подноси, който изяждаме на дълга маса на задната веранда, отрупана с кристални чаши и украсена с няколко аранжирани букета свежи цветя. След това поканвам Рангъл в кабинета си. Обсъждаме финансови въпроси, когато едно червено ферари изревава под прозореца. Малко по-късно Бърт представя Андре в кабинета.
Той е облечен с тъмночервена риза от „Хюго Бос“, която отива на панталона му. Върху китката му има часовник „Картие Пантър“. Акцентът му е поносим, а естествената му арогантност е достатъчна Рангъл да приеме идентичността му. Обсъждаме план как да манипулираме руския фондов пазар, след това се присъединяваме към останалите на кея за още напитки и още слънце. Рангъл сучи бясно пръсти и почти е останал без дъх, докато запознава Андре с дъщеря си. След това се сеща да представи Алън, който улавя ръката на Андре и хладно го изглежда от глава до пети. В късния следобед вятърът се засилва, а тъмносивите облаци заслоняват слънцето.
Вечерята е сервирана в осем в трапезарията. Облечени сме така, че госпожа Вандерхорн се чувства у дома си край голямата махагонова маса. Две момичета в униформи на сервитьорки се щурат напред-назад и поднасят вечерята. Към нас са се присъединили Били Фицпатрик и жена му Даян. Били е окръжен прокурор на Онондага — някогашната служба на Вилей, а жена му е съдия. И двамата са високоуважавани от всички, а аз си мисля, че може би съм вложил онези пет милиона дарения за партията в една добра кауза.
Настанил съм се срещу семейство Вилей в моя край на масата. Алън е на челното място срещу мен, изкривил е устни под странен ъгъл, докато Андре смуче коктейли и се хвали на Рангълови. От време на време той докосва голата ръка на Дани Рангъл и тя се кикоти.
След като отнасят чиниите от основното ястие, следва тишина и разговорите се снишават до шепот.
Аз се прокашлям и казвам:
— Били, имам един въпрос към теб. Какви са ограниченията в сроковете на съдебните процеси за убийство?
Очите на Били са светлозелени, разположени върху кръглото му ирландско лице.
— Зависи доколко си близък с окръжния прокурор — казва той с лек оттенък на отдавна забравения си бруклински акцент. — Само се пошегувах. Няма времеви ограничения. Това е единственото престъпление, за което няма ограничения. Защо питаш?
— Бърт смята, че тази къща е обитавана от призрак — отвръщам. — И твърди, че той няма да се успокои, докато някой не бъде наказан. Смешно, знам, но се намирам в трудно положение. Бърт е най-добрият човек, когото познавам, а аз пък много харесвам това място.
— Какво? Да не би да имаш ясновидец или нещо такова? Гледач на карти таро? — пита Били и попива устните си със салфетката.
— Не е много далеч от истината — отвръщам и оглеждам масата.
Останалите са спрели разговорите си и до един ме гледат. Вилей подръпва вратовръзката си. Жена му е неподвижна и бледа в тъмната си рокля.
— Аз не вярвам в такива неща, но Бърт… — казвам и кимам към тъмния ъгъл на стаята, където той стои, облечен в костюм и следи за работата на персонала, — произхожда от род с отдавнашна традиция на лечители от племето акуесасни. Още първия ден, когато му показах тази къща, той каза, че в нея имало призрак. И аз доста се смях, нали, Бърт?
Бърт пристъпва на светло, половината му лице е засенчено от носа, а очите му са тесни каньони на мрака. Изсумтява и кима, след което произнася с глас, който напомня на далечен гръм:
— Баба ми винаги ми е казвала, че крилата на тъмните духове докосват устните на лечителите и техния род. И когато дойдох тук, го усетих с устните си.
— Да, веднъж имах един екстрасенс на свидетелската банка — казва Били със закачлива усмивка и отпива от виното си. — Не се справи много добре, но лечител? Това би могло да е вярно.
Това предизвиква смеха на всички, освен на семейство Вилей, и напрежението се стопява. Докато обстановката е спокойна, аз се извинявам и се качвам горе. Знам от прислужничката от Хюлет Харбър коя четка за зъби чия е и бързо се вмъквам в спалнята на семейство Вилей, за да им капна съответните капки. Стаята им е звукоизолирана, но за всеки случай минавам и през други стаи, за да капна от червеното шишенце с приспивателно и върху други четки за зъби.