Разделям на две екрана, за да мога да виждам изображенията от тавана и на Вилей едновременно, след това стартирам програмата така, както ми бе показал Чък. В мига, в който вижда изображението на първата си жена, той изпищява като религиозна фанатичка. Главата му се мята насам-натам, но погледът му не се откъсва от изображението, а тялото му е сякаш приковано върху леглото.
Със зловещ глас компютърно генерираният образ на първата жена на Вилей започва да стене и да крещи, надвиква воя на бурята навън, носи се над него, след това потъва, сякаш тя отново се удавя.
— Ти ме уби, Дийн — казва тя, ридаейки. — Ти ме уби. Ти ме уби. Ти и тя. Вие сте убийци, Дийн. Но аз няма да те оставя на мира, Дийн. Ти я избра, но аз се върнах. Няма да те оставя на мира, Дийн. Ти ме уби…
И тя продължава и продължава да стене. За Вилей това е безкраен кошмар. Кошмар, от който не може да избяга. Наркотикът в зеленото шишенце е бил разработен от ЦРУ през осемдесетте години, малко преди края на Студената война. Той разтваря зеещи дупки в мозъка, за да могат ужасни видения и звуци да бъдат наливани без филтър, да се плискат и да заразяват всичко около себе си.
Това няма да стане тази вечер. Или утре вечер. Но рано или късно наркотикът ще свърши работата си.
И ще съсипе мозъка му.
51
— Невероятно — казва Рангъл и потупва разтворения „Уолстрийт джърнъл“ върху черната ониксова плоча, която представлява писалището му. — Руският суров петрол удря тавана. И това е петото увеличение за две седмици.
Стискам ръце зад гърба си и отивам по дебелия килим до прозореца. Виждам Ню Джърси. Статуята на свободата блести като смарагд, обляна от последните лъчи на следобедното слънце.
— Радвам се, че си доволен — казвам.
— Знаеш ли, един ми каза, че ме наричали „Магьосникът от Уолстрийт“13. Смяташ ли това за комплимент?
— Разбира се.
— Този град е много ревнив — казва замислен той. Поглажда малкия си мустак, след това стиска пръсти.
— Дали съм доволен? — продължава и поклаща глава, вече широко усмихнат. — Моето момиченце е влюбено до уши. Жена ми се радва. Това хич не е малко. Казах ли ти, че от „Ванс Интернешънъл“ ми представиха документите, които проследяват пряка роднинска връзка от Андре чак до Александър III?
Поставям длан върху стъклото. То е топло от слънчевото греене.
— Боже мой, колко е високо — казвам тихо.
— Моля?
Чувам как столът му се извърта към мен.
— Поглеждал ли си надолу? — питам, след като се обръщам. — Придобивам странно чувство, когато съм на високо. Какво ли ще е усещането, когато земята полети към теб и ти нищо не можеш да направиш?
Рангъл вече е до мен. Почуква с кокалчетата си по стъклото.
— Бронирано стъкло — казва той.
— Да. Тук сме в безопасност. Но само погледни.
Той поглежда, но към мен. След това погледът му се спуска надолу — към улицата и крайбрежния булевард. Колите пълзят като мравки. Хората са малки петънца, които едва се движат. Той се прокашля и се връща при писалището си. Интеркомът иззвънява и секретарката му съобщава, че адвокатът му искал да говори с него.
— Не сега — казва той. — Кажи му, че съм със Сет Коул и ще му позвъня веднага, след като приключим.
Обръщам се и заемам стола срещу писалището му. Събирам пръстите си на купичка и казвам:
— На двайсети ще отворим позиция в Московската банка. На двайсет и трети ще има благоприятно съобщение и цените ще скочат рязко. Всичко ще стане бързо и ще продадем по време на най-големия наплив в четири следобед по Московско време.
Рангъл се навежда към мен. Стиснал е здраво ръба на плота на писалището от тъмно дърво.
— Колко? — пита той. — Мога да осигуря половин милиард след това, което се случи с петрола. Всички ще искат да участват.
— Колкото сметнеш, че ще е разумно — казвам. — Просто купувай на десетмилионни пакети и използвай задължително различни брокерски къщи.
— Защо, от какво се безпокоиш?
— Бронирано стъкло — казвам тихо.
— Какво?
— Нищо.
— Боже мой! — възкликва Рангъл и оголва половината си зъби в усмивка, която е по-скоро презрително озъбване. — Това е то. Руският пазар. Към края на деветдесетте бях на върха и тогава претърпях голяма загуба, но казах на жена си: „Някой ден нещата ще се обърнат отново. Някой ден ще се появи възможност и аз няма да я пропусна“.