— Парите.
— Парите, които получихте като обезщетение от Джейсън Бартслър ли?
— Да.
— Всичките?
— Да.
— Хайде — подкани я Мейсън, — разкажете ми какво точно се случи. Къде стана това?
— В апартамента ми. Бях ужасно уморена и все не можех да се наспя. Станах сутринта, закусих и излязох да купя някои неща за ядене. Върнах се вкъщи, послушах малко радио и пак започна да ме унася. Съблякох си роклята, легнах и съм потънала в мъртвешки сън. Събудих се преди половин час и чантата ми я нямаше.
— Къде я бяхте оставили?
— Мисля, че на масата в хола — измънка извинително Даяна.
— Отнесли сте се доста небрежно с чанта, в коя го има хиляда и петстотин долара в брой.
— Сега си давам сметка за това. Но всичко стана доста странно. Исках да прибера в килера продуктите, които бях напазарувала, затова оставих чантата си на масата, свърших още някои други дреболии и ме налегна такава тежка дрямка, че не помислих нито за парите, нито за каквото и да е друго.
— Има ли някакви следа от опит за разбиване на вратата?
— Не, мистър Мейсън. Аз… почти се бях успокоила, че съквартирантката ми, Милдред Данвил, е взела чантата, само че… само че в пепелника на масата, където я бях оставила, има угарка от пура.
— Къде е съквартирантката ви?
— Не знам, мистър Мейсън. Нещо не е в ред. Няма и следа от нея. Тя също е радиоактриса. Макар в момента да не е ангажирана, обикновено поддържа постоянна връзка със студиото, а вече два-три дни не се е връщала у дома. Опитвам се да я намеря…
— Какво става с колата ви? — попита Мейсън.
— Какво да става?
— Къде я държите?
— В частен гараж.
— Някой друг има ли ключ от гаража?
— Ами да… Милдред.
— Слезте долу. Огледайте добре гаража. Вижте дали колата ви е там. Не пипайте нищо на масата в случай, че решите да извикате полиция.
— Да извикам полиция? О, мистър Мейсън, не бих могла да направя това!
— Защо?
— Ами… има известни усложнения. Не бих искала полицията изобщо да се намесва.
— Тогава защо ми се обадихте?
— Не знам, мистър Мейсън, вие винаги сте пълен с идеи и…
— Идете и погледнете в гаража, където държите колата си — повтори адвокатът. — Аз няма да съм тук, но мис Стрийт ще ви заведе в съседната детективска агенция. Ще помоля шефа, Пол Дрейк, да изпрати някой от най-добрите си специалисти да огледа апартамента ви.
— О, това е чудесно, мистър Мейсън. Аз… Ох!
— Какво има?
— Всичките ми ключове са в чантата. Нямам ключ от гаража и ще трябва да оставя жилището отключено, за да мога да се прибера. Няма резервен ключ… Почакайте! Спомних си, че всъщност има. В чекмеджето на бюрото е.
— Можете ли да разберете дали колата е в гаража, макар че е заключено? — попита Мейсън. — Има ли някакъв начин да надникнете през прозорец или…
— Да, има прозорец отзад. Изобщо не се сетих за него. Колко глупаво от моя страна. Добре, мистър Мейсън, веднага идвам, само да се облека.
— Дела Стрийт ще ви чака тук до пет и половина — приключи Мейсън и се обърна към секретарката си: — Дела, ще чакаш тук до пет и половина. Отскочи до Пол Дрейк и му предай, че на една от клиентките ми й е изчезнала чантата и ще му бъда благодарен, ако възложи случая на опитен човек. Нека да потърси някаква следа. Ако намери; тогава да се заеме с Милдред Данаил. Ако Даяна пак е останала без цент, дай й някой и друг долар.
— Колко?
— Колкото й трябват — петдесет или сто. Е, Дела, аз тръгвам.
Мейсън взе асансьора и когато излезе на улицата, забеляза, че небето се е смръщило още по-застрашително. Той се отби в клуба си, изпи един коктейл, при-, бра се у дома, изкъпа се, преоблече се и тъкмо излизаше да вечеря, когато телефонът иззвъня. Адвокатът, вдигна слушалката и чу гласа на Дела Стрийт.
— Здравей, шефе. Извинявай, че те безпокоя. Знам, че не би се заинтересувал от подобно нещо, и отначало отказах на Даяна, но после, като поразмислих, реших, че е най-добре да ти се обадя.
— Какво се е случило? — попита Мейсън. — Нещо свързано с чантата ли?
— Не, тя се намери.
— Къде?
— В Милдред Данвил. Изглежда, е било фалшива тревога.
— Какво друго се е случило?
— Милдред иска да се срещнат с Даяна в дома на мисис Робърт Бартслър на булевард Сан Фелипе номер шест хиляди седемстотин и петдесет. Намира се извън града в долината Сан Фернандо. Тя настоява Даяна да се опита да заведе и теб. Очевидно се подготвя юридическа схватка.
— По какъв проблем?
— По същия, за който говори днес с мистър Бартслър.
— Какво общо има с него Милдред Данвил?
— Не знам.
— Не искам да ме замесват в тази история — отсече Мейсън.
— И аз така предполагах.