— Кажи ми какво стана с чантата.
— Ами Даяна дойде. Заведох я при Пол Дрейк и там я чакаше един детектив. Двамата отидоха в апартамента й, където още от вратата ги посрещнал звънът на телефона. Обадила се Милдред Данвил и на детектива сигурно му е дошло до гуша да ги слуша как си говорят цели петнайсет минути. Даяна разказала всичките си патила и паднал голям смях за чантата, после станало дума за работата при Бартслър и насиненото око. Накрая детективът загубил търпение, прекъснал разговора им и заявил на Даяна, че щом си е намерила чантата, той си тръгва. Тя помолила Милдред Да й се обади отново по-късно и надълго и нашироко благодарила на детектива и обещала да му плати веднага щом си получи парите. При следващото обаждане на Милдред обаче явно е имало ново развитие. Във всеки случай Даяна се появи тук силно развълнувана. Изглежда, синината й има някаква връзка, но каква точно, нямам представа. Както и да е, Милдред иска От Даяна да те склони да идеш в дома на Хелън Бартслър в Сан Фернандо.
— Кога? — попита Мейсън.
— Довечера в десет.
— Къде е Даяна сега?
— Току-що си тръгна. Ще се върне в девет и половина, за да разбере дали приемаш молбата й. Навярно си забелязал, че започва да вали. Чувам капките по покрива.
— Тъкмо излизах да вечерям. Искаш ли да отидем да хапнем нещо?
— Благодаря, шефе, но вече ядох.
— Добре, радвам се, че Даяна си е намерила чантата.
— Дадох й двайсет и пет долара да й се намират — добави Дела Стрийт. — Каза, че ще дойде утре да ги върне. Извинявай за безпокойството, шефе, но ме загризаха съмнения, че може би ще искаш да си в течение.
— Правилно — похвали я Мейсън. — Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш да пиеш едно кафе или бренди?
— Не, благодаря. Очаквам Даяна в девет я половина и…
— Хайде, ела — настоя адвокатът. — Ще те закарам у вас в девет и половина.
Дела Стрийт се поколеба.
— Хайде. Няма нужда да се преобличаш. Ела както си и ще отидем в ресторантчето, където правят унгарски гулаш, ще пийнем вино и…
— Добре — засмя се Дела. — Но не успях да се преоблека след работа, а в този дъжд сега не ми се ще да се издокарвам.
— Добре, идвам след десет минути.
Мейсън затвори телефона и чу как тежкото трополене на дъждовните капки по навеса над балкона премина в зъл, дрезгав тътен.
5
Дъждът все още шибаше предното стъкло на колата, когато Мейсън спря пред жилището на Дела Стрийт. Не беше преставало да вали през цялото време, докато двамата вечеряха и разговаряха в ресторанта.
— Колко е часът, Дела?
— Точно девет и двайсет и шест.
— Имаме още четири минути. Кажи на момичето, че не мога да си играя на гоненица из предградията с непознати клиентки. Освен това не съм в състояние да взема страна, която е в противоречие с интересите на Джейсън Бартслър. От неговата бележка разбрах, че той е уредил всичко със снаха си. Ех, че дъжд! Чуй как бие по покрива на колата… Напомня ми за нещо. За какво, по дяволите?
Дела Стрийт, която се бе приготвила да отвори вратата, се спря и попита разтревожено:
— Нещо свързано с работата ли?
— Не. Нещо приятно, нещо, което — да, сещам се. Напомня ми за поройния дъжд, който се излива върху покрива на едно заведение в тропически стил. Приблизително на всеки десет минути там сякаш настъпва потоп. Искаш ли да те заведа да потанцуваме, Дела?
— Да, но какво ще правим с Даяна?
— Ще я почакаме тук, в колата — реши адвокатът. — Тя трябва да се появи през следващите четири-пет минути.
Мейсън извади табакерата си, двамата взеха цигари и запалиха. После се отпуснаха на седалките и запушиха мълчаливо, заслушани в барабаненето на дъжда върху покрива на колата и потънали в безмълвието на пълното разбирателство.
Мейсън протегна ръка и прегърна Дела. Тя се сгуши до него и отпусна глава на рамото му.
— Странен случай — проговори адвокатът. — Обикновено жената вижда в детето си връзката, която я сближава с родителите на съпруга и. То я прави част от семейството — (един от най-важните му членове. А тук положението е точно обратното.
— Хелън Бартслър сигурно много мрази Джейсън — заключи Дела.
Мейсън дръпна дълбоко от цигарата си и огънчето й проблесна.
— Няма друго обяснение. Чудя се какво ли е направил, след като си тръгна от кантората. Интересно защо ми изпрати този чек.
— Сигурно е отишъл при Хелън и е използвал новата трактовка на случая, която ти му предостави, за Да я накара да му каже къде е детето.
— Сигурно.
Отново настъпи тишина. Изведнъж Дела погледна часовника си.
— Боже мой, шефе! Десет без петнайсет е.
Мейсън посегна към ключа.
— Няма да чакаме повече, Дела.