— Да си вървим.
Те заизкачваха стръмната стълба. Мокрото дърво, хлъзгаво и коварно, им пречеше да напредват бързо. Най-после стигнаха до равното. Фенерчето на Мейсън освети настланата с цимент пътека.
— Хайде, Дела, ти първа. Побързай!
Сирената отново нададе вой. Този път бе толкова близко, че след пронизителния писък ясно се доловя дрезгавото й бръмчене, след което заглъхна.
Дела Стрийт вече беше стигнала до колата и протягаше ръка към нея, когато от една пресечка на пътя изскочиха светлини от фарове. Колата излезе от пряката, като поднесе на острия завой.
Мейсън сграбчи Дела Стрийт за китката, издържа я назад и прошепна:
— Закъсняхме. Прави се, че току-що сме пристигнали.
Кървавочервен прожектор лумна ярко и заля Мейсън и Дела Стрийт със зловещата си светлина. Полицейската кола сви рязко и спря точно зад колата на Мейсън. Отвътре изскочиха двама души, почти неразличими зад заслепяващия блясък на прожектора.
— По какъв случай е този шум? — подвикна Мейсън.
— Дявол да го вземе, това е Мейсън, адвокатът! — изропта мъжки глас.
Полицаите изгасиха прожектора н макар фаровете на колата все още да светеха, бяха насочени настрани и не заслепяваха.
— Хванахме ви на местопрестъплението, а? — обади се лейтенант Траг.
— Следяхте ли ме? — попита го Мейсън.
Въпросът веднага породи поредица от логични асоциации в съзнанието на полицая.
— Откога сте тук? — взе да разпитва той.
— Би трябвало да ви е известно.
— Какво търсите?
— Една клиентка.
— Има ли някой в къщата?
— Хайде да видим.
— Откъде минахте?
— По булевард Сан Фелипе… Но каква е тази работа — вие защо сте тук?
— Повикаха ни по телефона. Та значи имахте среща с някого тук, а?
— С една клиентка. И моля за извинение, лейтенанте, но аз все още много искам да се срещна с нея.
Без да чака повече, Мейсън тръгна по пътеката и се изкачи по дървените стъпала до верандата. Траг и двамата цивилни полицаи го следваха от двете му страни. Адвокатът натисна с палец звънеца. Още веднъж печалният самотен зов отекна във вътрешността на тъмната смълчана къща.
Внезапно Траг изблъска Мейсън настрана, задумка с юмрук по вратата, ритна я с крак и натисна бравата. После се обърна към един от полицаите:
— Бил, моля те, огледай отзад къщата.
— Веднага.
Стъпките на полицая зашляпаха в калта и не след Дълго от задната страна се задумка с юмрук, а дръжката на вратата шумно се затресе.
— Явно вътре няма никой — отбеляза Мейсън и добави: — Странно.
— С кого трябваше да се срещнете тук? — продължи да разпитва Траг.
— Името е на пощенската кутия.
— Това не е отговор на въпроса ми.
— Напротив.
— Защо си толкова ужасно потаен?
— Защо си толкова ужасно любопитен?
— Стига глупости! — ядоса се Траг — Както винаги извърташ.
— Би ли бил така любезен — на свой ред се заинтересува Мейсън — да ми кажеш какво те води тебе тук? Ти си от отдел „Убийства“. Да не би да имаш сведения, че…
Траг отново задумка по вратата, натисна бравата, после внимателно огледа фасадата на къщата, осветявайки я с мощно фенерче.
— Прозорците са затворени, щорите спуснати — мърмореше той. — Аз…
Прекъсна го шум от стъпки на бягащ по пътеката човек. Полицаят, който се връщаше от задния двор, извика:
— Насам, лейтенанте. Тук, отзад е.
Траг насочи светлината по стълбите и устремено поведе малката процесия покрай къщата. Ярките лъчи на фенерчето пробиха пропития с влага мрак и откроиха неподвижната фигура, просната по очи в калта на дъното на издълбаната като чаша падина.
— Вие двамата стойте тук! — кресна строго Траг на Мейсън и Дела Стрийт. — И никакво мърдане!
Лейтенантът и останалите полицаи заслизаха по хлъзгавата дъсчена стълба, като наместваха внимателно краката си върху напречните летви. Когато се приближиха до трупа, те събраха глави и си зашепнаха.
Мейсън прегърна Дела Стрийт и я притисна до себе си.
— Цялата трепериш, Дела. Стегни се!
— Не мога. Боже, колко е студено, шефе! Мейсън я притисна още по-силно.
— Спокойно.
Те стояха и чакаха в дъжда. Някакъв странен клокочещ шум зад тях привлече вниманието на адвоката. Той извърна глава.
— Какво има? — сепна се Дела.
— Кранът на цистерната е отворен — обясни Мейсън. — Дъждовната вода не се задържа в нея, а веднага изтича навън. Аз…
Неочаквано фенерчето на Траг преряза очите на Мейсън и лейтенантът нареди:
— Я вие двамата най-добре си идете в колата.
— Коя е жертвата? — попита Мейсън.
Никой не му отговори. Траг поръча на един от хората си:
— Вземи фотоапарат. Да направим няколко снимки, преди да пипаме трупа. Тук в калта има следи.