Едрата фигура на облечен в дъждобран полицай се заизкачва по дъсчената стълба и по мократа мушама заискриха отразените лъчи от фенерчето на Траг. След това лейтенантът отново проговори:
— Ти остани тук Бил. Аз ще отида горе и ще помогна да извадят фотоапарата. Не се приближавай повече до трупа, докато не направим снимките. Чакай тук.
Траг с мъка се изкатери по хлъзгавата дъска. С прегракнал от команди глас той нареди на Мейсън и Дела Стрийт:
— Вие двамата елате с мен!
Сетне ги отведе до колата на Мейсън и отвори вратата откъм тротоара.
— Къде е ключът? — попита лейтенантът.
— На таблото.
Светлината от фенерчето се разходи из вътрешността на колата. Траг намери ключа, завъртя го и провери дали колата е още загрята.
— Хм! — изсумтя той, като видя, че уредът показва температура като след скорошна работа на двигателя, и продължи разпита: — С кого искахте да се срещнете?
— Името е на пощенската кутия — мисис Робърт Бартслър.
— Ваша клиентка ли е?
— Не.
— Тогава за какво я търсехте?
— Мисля, че е свидетелка.
— Малко необичайно време за посещение при свидетели, нали?
— Научих, че ще бъде вкъщи.
— Тя очакваше ли ви?
— Не.
— Не се ли опитахте първо да й телефонирате?
— Не.
— Виждали ли сте я някога?
— Не.
— Говорили ли сте по телефона?
— Не.
— Откъде разбрахте, че е свидетелка?
— Едно птиче ми каза.
— На какво е свидетелка? Какво знае?
— Ще трябва да я попитам. Затова съм тук.
Траг посочи към колата.
— Влезте вътре с мие Стрийт, седнете и чакайте. И без фокуси… Един момент!
Лейтенантът се допря с мокрия, си шлифер до адвоката, пресегна се към таблото, угаси мотора и извади ключа.
— За по-сигурно — изръмжа той.
Мейсън и Дела Стрийт се сгушиха на предната седалка на автомобила. Траг затръшна вратата.
— Дела, ако не се лъжа, в жабката има уиски — ободри се адвокатът.
— Ако наистина има, аз съм спасена.
Тя порови из жабката и извади малка бутилка.
— Пийни си — подкани я Мейсън.
Тя отпи глътка и му подаде бутилката.
— По-добре ли се чувстваш? — попита той и също надигна уискито.
— Много помага. Най-сериозно, както казват в Холивуд. Няма ли отопление в колата?
— Има, разбира се, но не може да работи при изключен двигател. Ей сега ще го пусна.
Той извади от портфейла си резервния ключ, запали мотора и включи отоплението. Не след дълго спасителната струя задуха в краката им и, ги сгря. Дела Стрийт престана да трепери и се отпусна на рамото на Мейсън.
— Горката Даяна — изпъшка тя и попита с недоумение: — Как ли е попаднала там?
— Тъкмо над този въпрос и Траг ще започне да си блъска главата след малко.
— Навярно убиецът я е докарал тук.
— Възможно е… Но къде се е дянала мисис Бартслър?
— Разбира се, ако тя… Боже мой, шефе! Какво беше това?
Мейсън я потупа по рамото.
— Спокойно, Дела. Просто светкавица на фотоапарат. Лейтенант Траг прави снимки и използва светкавица.
Те помълчаха няколко секунди, през които светкавицата продължаваше често-често да бълва зловещия си неестествен блясък. Неочаквано Дела Стрийт подскочи на седалката.
— Погледни, шефе!
— Какво?
— Ей там, на тротоара. Когато Траг светне отново, погледни към тротоара, точно до къщата. Точно… Ето… Видя ли?
— Да, нещо тъмно.
— Прилича на дамска чанта — заяви Дела и протегна ръка към дръжката на вратата.
Мейсън я задържа.
— Недей.
— Защо?
— Ако това не е веществено доказателство, то не ни трябва. Ако е доказателство, не бива да го докосваме. Лейтенант Траг има неприятния навик да се появява в най-неочаквания момент и…
И сякаш за потвърждение в този миг иззад ъгъла на къщата изскочи ослепителният сноп от фенерчето на Траг, разряза като с нож тъмнината, освети предницата на колата на Мейсън и се задържа върху нея, заливайки я с ярка бяла светлина, докато лейтенантът се приближаваше. После светлината се спусна към земята и вратата се отвори.
— Хм — изсумтя Траг, — топличко ви е тук.
— Отоплението работи — рече Мейсън.
— Как сте го пуснали? — Фенерчето на Траг се насочи към таблото. — Дявол да го вземе! — възкликна той и върна конфискувания ключ.
— Влез вътре — покани го адвокатът. — Дела, ела насам да направим място.
Дела се отмести към Пери Мейсън. Траг влезе и затвори вратата.
— Какво знаеш за трупа, Пери?
— Нищо.
— Познаваш ли тази жена?
— Не можах да видя лицето й.
— Но мислиш, че знаеш коя е?
— Не мога да установя самоличността й, докато не съм огледал трупа.