Мейсън отби обратно към тротоара, загаси фаровете и мотора, отвори вратата и Даяна Риджис се завтече към него.
— Ох, най-сетне ми олекна! Така се радвам да ви видя. Мистър Мейсън, ужасно се страхувах, че няма да дойдете. Чакам ви толкова отдавна. Но ми казаха, че мис Стрийт е излязла, а тя ми беше обещала, да се срещнем тук и… Ами вижте какво… Макар че сигурно е много късно. Нямам представа колко е часът. Часовникът ми се е намокрил и е спрял.
— За какво всъщност ви трябвам, Даяна? — попита Мейсън, хвърляйки многозначителен поглед към Дела.
— Бих искала, ако е възможно, да дойдете с мен.
— Къде отивате?
— На булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет.
— Сама ли?
— Имам среща с Милдред Данвил там.
— В колко часа?
— Срещата ни беше в десет и половина, но Милдред обикновено закъснява…
— Не ми ли казахте десет? — прекъсна я Дела Стрийт.
Даяна се втренчи замислено в нея.
— Боже мой! Да не би да беше десет!
— Не трябваше ли да сте тук в девет и половина? — обади се Мейсън.
— Опитах се да дойда, но дъждът ми попречи. Отидох да взема колата си, а трамваите бяха съвсем нередовни. Пристигнах тук в… предполагам, че беше десет без петнайсет.
— Значи от десет без петнайсет досега чакате тук, така ли?
— Да. Така мисля.
— Хайде да отидем в апартамента на Дела и да не стоим на дъжда — предложи Мейсън.
Секретарката извади ключа от чантата си и отвори външната врата. Тримата се качиха с асансьора и влязоха в апартамента. Дела запали лампите, съблече мокрия си шлифер и се отправи към кухничката да включи чайника.
— Ще направя горещ пунш — заяви тя.
— Добре — съгласи се Мейсън. — И моля те, след като приготвиш всичко, ела тук, докато водата заври.
Даяна Риджис се настани в едно кресло, кръстоса крака и като видя, че Мейсън внимателно разглежда прогизналите й от дъжда обувки и чорапи, отбеляза о усмивка:
— Май не съм обута много подходящо за такъв пороен дъжд.
— Как се свързахте с Милдред Данвил? — заинтересува се Мейсън.
— Тя ми позвъни, когато се върнах вкъщи с детектива.
— Какво каза?
— Че имала неприятности. Взела колата ми за малко и един полицай я спрял за някакво нарушение на правилника. Поискал шофьорската й книжка, а Милдред няма такава. Преди известно време й я отнеха, но ние сме връстнички, пък и по фигура и външност много си приличаме, така че тя използва моята шофьорска книжка. Полицаят я придружил до квартирата, защото тя го излъгала, че си е забравила чантата. Отворила вратата, убедена, че никога няма да се измъкне от тази каша, и изведнъж на масата отсреща съзряла моята чанта. Милдред веднага я грабнала. Това обяснява угарката от пура в пепелника. Полицаят пушел.
Мейсън стрелна поглед към Дела.
— И вие й разказахте за преживелиците си?
— Разказах й ги по телефона. Когато е взела чантата, аз съм спяла.
— И се оплакахте за окото?
— Да, и за него. Тогава детективът на Пол Дрейк реши да си тръгне и аз помолих Милдред да се обади пак по-късно. Но мина доста дълго време, докато позвъни. Когато най-сетне се чухме, тя беше много развълнувана. Накара ме да й повторя историята за насиненото око и ме помоли да се срещнем на Сан Фелипе и да направя всичко възможно да доведа и вас.
Дела Стрийт отиде в кухнята и след малко извика:
— Пуншът е готов.
Мейсън пъргаво скочи и махна на Даяна Риджис.
— Не ставайте! Аз ще го донеса.
Адвокатът влезе в кухничката, прегърна Дела Стрийт през кръста и я отведе до хладилника, далече от вратата.
— Има ли заден, вход тук?
— Да, през кухненския балкон.
— Чудесно, тогава излез оттам и отиди до входната врата. Започни да думкаш настойчиво като полицай, само че не вдигай много шум, да не привлечеш вниманието на съседите.
— Веднага ли?
— Щом сервираш пунша. Пийни една-две глътки, извини се, че трябва да свършиш нещо в кухнята, и тръгвай.
— Ясно, шефе.
Мейсън се върна с два пунша и подаде единия на Даяна Риджис. Дела Стрийт застана до вратата на кухнята, държейки чашата си, от която се вдигаше пара.
— За ваше здраве! — каза Мейсън. Те бавно отпиха.
— Прекрасен пунш! — възкликна Даяна Риджис. — Наистина чудесен! Много добре ми дойде.
— Ръката ви трепери — отбеляза Мейсън.
— Ужасно съм нервна тази вечер.
— Е, пуншът ще ви помогне — ободри я Дела и добави небрежно: — Имам малко работа в кухнята. Ей сега се връщам.
Тя затвори вратата след себе си.
— Познато ли ви беше името Бартслър, преди да отидете да работите при него? — заразпитва адвокатът клиентката си.