— Не.
— Знаете ли кой живее на Сан Фелипе?
— Не. Някаква приятелка на Милдред. Моля ви, мистър Мейсън, нека да отидем там. Ужасно късно е. Срещата беше за десет часа.
— След малко. Ако Милдред, е чакала досега, ще почака още.
— А ако не е чакала?
— Тогава няма смисъл да ходим. Даяна прехапа устни.
Минутите бавно течаха в мълчание и изведнъж някой задумка с юмрук по входната врата.
— Сигурно е полиция. Какво ли пък става сега? — промърмори Мейсън.
Чашата се изплъзна от студените треперещи пръсти на Даяна Риджис, разби се на пода и горещият пунш се разля по килима.
— Хайде да се измъкнем, искате ли? — предложи Мейсън.
Тя бе онемяла от страх и само кимна с глава. Той я сграбчи за китката.
— Елате, оттук.
Адвокатът поведе изплашената млада жена през кухнята към външната стълба.
— Наведете се — прошепна той, — прозорците светят и полицията ще ни види. Бързо, снишете се и вървете така.
Приведени, те се прокрадваха по балкона в сянката и се спуснаха по желязната стълба, мокра и студена под стихващия дъжд. Стигнаха долу, измъкнаха се през изхода и се скриха на сухо под една стряха.
— А сега — проговори Мейсън със заплашителен тон — кажете ми истината.
— Тръгнах си от апартамента на мис Стрийт — промълви Даяна стреснато — и се запътих към центъра. После съобразих, че времето ми е малко и ще закъснея за Сан Фелипе, ако се върна обратно тук, пък и не очаквах, че ще дойдете. Секретарката ви не ми даде голяма надежда.
— И какво направихте?
— Отидох с такси до Сан Фелипе. Трябваше да платя двойно, за да ме закара толкова далече.
— После?
— Видях колата си паркирана пред къщата и си помислих, че всичко е наред, че Милдред вече е дошла и разговаря вътре. Платих на шофьора и го освободих. Отначало той не искаше да си тръгне — настояваше да ме чака. Но аз го убедих, че всичко е наред, и го отпратих.
— И после?
— Изкачих се по стълбите на верандата и позвъних, но никой не отвори. Това малко ме озадачи, заобиколих къщата, отидох до задната врата и почуках, но тя беше заключена. Не можех да разбера защо колата ми е там, а Милдред я няма.
— И какво направихте?
— Бях мокра до кости, а валеше като из ведро. Отидох до колата си, влязох вътре и поседях доста дълго.
След това ми стана студено, разтреперих се и реших, че нещо се е случило. В жабката си имам фенерче. Взех го, обиколих къщата отново и тогава… тогава…
— Видяхте трупа?
— Да.
— Приближихте ли се до него?
Тя кимна.
— Докоснахте ли го?
— Да.
— Милдред ли беше?
— Да.
— И след това? — подкани я адвокатът.
— Качих се в колата — ключът беше оставен на таблото — и потеглих. Известно време не знаех какво да правя, но сетне ми дойде наум да се върна при мис Стрийт. Като разбрах, че е излязла, си помислих, че може би… може би… Взех, че съчиних една лъжа, повредих часовника си и се опитах да ви заблудя.
— Сега истината ли казвате?
— Честна дума — това е истината.
Близо до къщата се чуха стъпки. Една неясна сянка се плъзна по алеята, спря и се чу тихо изсвирване.
— Насам, Дела — прошепна Мейсън.
— Ох! — Гласът й издаваше облекчение.
— Какво става?
— Трябва да поговоря с теб, шефе.
— Момент — извини се Мейсън на Даяна, хвана Дела под ръка и двамата се отдалечиха на няколко метра, където можеха да разговарят, без да бъдат чути.
— Случи се нещо, което, страхувам се, коренно променя нещата — обясни секретарката.
— Какво?
— Заудрях по вратата точно както ми нареди…
— И това помогна — прекъсна я Мейсън. — Тя се изплаши и ми каза истината.
— Да — отвърна Дела Стрийт, — така си и помислих. Забавих се, за да имате достатъчно време да излезете, после отворих вратата на апартамента, влязох и седнах да ви чакам.
— Продължавай — не се стърпя Мейсън.
— Едва успях да се настаня удобно, и по вратата се зачука силно и настойчиво.
— И какво?
— Стоях, без да мърдам. Не знаех кой е и не исках да рискувам.
— И?
— Почука се още два-три пъти. Сетне лейтенант Траг извика: „Отворете или ще разбия вратата!“
— Ти отговори ли?
— Не, нито звук.
— А той?
— Отиде си.
Мейсън се позамисли.
— Това променя ли нещата? — разтревожи се секретарката.
— И още как! Благодарение на лейтенант Траг малката сцена, която разиграх пред Даяна Риджис, за да я накарам да каже истината, се превърна в бумеранг.
— Нима тя си въобразява, че си й помогнал да избяга…
— Точно така. Ако някога разкаже за това, ще излезе, че съм й съучастник. Никой няма да повярва на нашата версия — вече не.
— Могат ли да я обвинят в убийство?