— Защо не? Оставила е толкова следи, че не са нужни повече доказателства.
— Не мога ли да свидетелствам в съда, че нарочна сме я подвели, за да…
— Изключено — отсече Мейсън. — Знаеш колко пъти сме ги изигравали, Дела. Те просто ще си помислят, че пак им погаждаме номер, за да се измъкнем. Чудесно, къде ли е сега Траг?
— Кой знае.
— Сигурен съм, че е забелязал колата ми отпред и ме дебне да се появя. А и колата на Даяна е там.
Дела Стрийт измънка колебливо:
— Моята кола е тук в гаража…
— Изкарай я.
— Сега?
— Да. У теб ли са ключовете?
— Да.
— Добре, изкарай я.
Мейсън се върна обратно при Даяна Риджис и каза:
— Мис Стрийт ще вземе колата си и ще ви закара у дома.
— У дома? — учуди се Даяна.
— Да, някъде, където засега ще сте на сигурно място.
Зад тях изщрака ключалка и вратата на гаража се отвори. Моторът забръмча и колата на Дела Стрийт излезе на заден ход от гаража. Адвокатът помогна на Даяна да се качи.
— Накъде? — попита секретарката. I Мейсън огледа уличката.
— Вероятно наблюдават този изход. — Той махна с ръка към булеварда. — Единственият ви шанс е да се измъкнете в обратна посока.
— Не смяташ ли, че и нататък наблюдават? — поколеба се Дела.
— След няколко минути ще е сигурно, но засега имаме известен шанс.
— Ами ако ни хванат?
— Много сме зле. Сега ще се върна в твоя апартамент. Вие с Даяна се повъртете с колата. Не спирайте никъде. Не я пускай да слиза. Телефонирай ми след двайсет минути, ако сте се измъкнали. И още нещо. — Мейсън извади бележник и автоматична писалка от джоба си и ги подаде на Дела Стрийт. — Пиши: „Шефе, може малко да закъснея. Ключът е в пощенската кутия. Влез и се чувствай като у дома си. Дела“
Дела Стрийт написа бележката и върна бележника и писалката на Мейсън. Той откъсна листа, а тя му подаде ключа от апартамента.
— Хайде, Дела, карай.
Колата потегли стремително. Адвокатът почака десетина секунди и се върна в апартамента по желязната стълба. Едва се беше настанил с цигара и книга в Ръка, когато тежък юмрук задумка по вратата. Той пъхна пръст между страниците и с книгата в ръка отиде да отвори.
— А, здравей, лейтенанте. Не очаквах да те видя толкова скоро.
Траг погледна през рамото на Мейсън и отвърна троснато:
— Здравей. Търся твоята превъзходна секретарка — Дела Стрийт.
— Няма я.
— Ти тук ли живееш сега?
— Имахме уговорка да вечеряме в нощно заведение с наши приятели — обясни с усмивка Мейсън. — Не знам къде е Дела. Намерих тази бележка, когато дойдох. Така че взех ключа и влязох.
Траг внимателно огледа бележката, която Мейсън му подаде, понечи да я върне, но нещо привлече вниманието му и той я задържа. Погледа още миг, после кимна, върна бележката и предложи:
— Ако нямаш нищо против, можем да почакаме заедно. Всъщност може би ти ще ми дадеш сведенията, които ми трябват.
— За какво става въпрос?
— За услугите, които си извършил в полза на Даяна Риджис — поясни Траг. — Естествено, ти беше твърде сдържан, но аз бих искал да науча нещо повече.
— Заповядай, седни, лейтенанте. Възможно ли е да си паднал толкова ниско, че да се мъчиш, да измъкнеш от Дела Стрийт сведения, които не можеш да получиш от мен?
— Съвсем не, Мейсън, не се тревожи за това. Разбрах, че Даяна Риджис е била при Дела Стрийт рано тази вечер. Искам да проверя кога точно. И тъй като те заварвам тук, не виждам защо да не ти задам няколко въпроса.
— Много мило от твоя страна. Моля те, разположи се удобно. Мисля, че в кухнята има уиски. Да се опитам ли да открия някоя бутилка?
— Не пия по време на дежурство.
— Толкова ли са строги началниците ти?
— Не ми е толкова заради тях, но ако потрябва да Призова мис Стрийт като свидетел, не бих искал да се разбере, че съм пил от уискито й.
— Има логика в това. И защо Дела ще става свидетел?
— По ред причини. Преди няколко минути почуках на вратата, Мейсън.
— А, ти ли беше?. Тъкмо телефонирах и извиках да почакаш. Предполагам, че не си ме чул.
— Възможно е.
— И после, когато отворих вратата, нямаше никой.
— Интересно! Сигурно тогава съм проверявал колите пред къщата. Ти вероятно мислиш, че трупът е на Даяна Риджис?
— Не е ли така?
— Не.
— А на кого е?
— На Милдред Данвил, която живее заедно с Даяна и прилича много на нея.
— Така ли? А какво е положението на Даяна тогава?
— Никак не е розово.
— Много мило от твоя страна, че ми го съобщаваш. — И още имам с какво да те зарадвам. Ще трябва да се позамислиш над туй-онуй, Мейсън.
— Например?
— Както изглежда, убийството е извършено около час — час и половина след като е заваляло. Дъждът беше много силен още от самото начало.