Адвокатът кимна.
— Жената е бягала от убиеца. Повалил я е куршум, изстрелян отблизо — от около шест-седем метра. Валяло е дълго и земята е била разкаляна. При падането жертвата се е вкопчила в пръстта н по ръцете й е полепнала кал. Все още личат браздите, изкопани от пръстите й, а под ноктите й има кал.
— Защо смятате, че убийството не е извършено два или повече часа след като е започнало да вали?
— Поради общото състояние на трупа — обясни Траг. — Разбира се, засега имаме само резултати от предварителните изследвания.
— Чудесен дъжд — отбеляза Мейсън.
— Фермерите обичат такъв дъжд. Кога ще се върне Дела?
— И аз знам колкото и ти. Нали видя бележката?
— Да, Мейсън, твърде любопитна бележка.
— Защо?
— Изглежда, че е била написана набързо.
— Изглежда… Навярно на излизане Дела се е спряла пред пощенската кутия, извадила е автоматичната си писалка и я е надраскала.
— Само че с твоята писалка и в твоя бележник! Листът е перфориран също като страниците на твоя бележник. И — продължи Траг сухо — предполагам, че забелязваш как подписът в края на бележката е замацан, явно някой е докоснал още мокрото мастило.
— Да, виждам.
— А случайно да си забелязал, че имаш мастило по десния си палец?
— Не, не забелязах — призна Мейсън, като вдигна ръка към очите си.
— Така си и помислих.
Последва пауза. Двамата мъже пушеха. Накрая Траг се обади:
— Като че ли събрахме необходимите доказателства срещу Даяна Риджис.
— Нима? — удиви се адвокатът.
— Да.
— Само защото намерихте чантата й на тротоара ли?
— Не ставай смешен. Милдред Данвил избягва с колата и парите на Даяна. Естествено, Даяна е хукнала да си ги търси.
Телефонът иззвъня.
— Ако нямаш нищо против, Мейсън, аз ще се обадя. Сигурно е за мен. Казах им да ме търсят тук, ако има нещо.
Мейсън светкавично заобиколи масата и се изпречи между Траг и телефона.
— Чудесно, лейтенанте, но аз също чакам да ме потърсят и съм дал този номер.
Мейсън вдигна слушалката. Траг застана зад него враждебно навъсен.
— Ало — започна адвокатът и добави: — Внимавай какво ще говориш.
Чу се груб мъжки глас:
— Търся лейтенант Траг. Защо, по дяволите, трябва да внимавам?
Мейсън любезно отстъпи слушалката.
— Печелиш, лейтенанте.
Траг я пое, представи се и след като послуша няколко секунди, приключи разговора:
— Добре, вземете свидетелски показания. Това е. Довиждане.
Сетне затвори телефона и се вторачи намръщено в остатъка от цигарата си.
— Нещо ново? — заинтересува се Мейсън.
— Някакъв шофьор на такси закарал на булевард Сан Фелипе русо момиче с насинено око и по описанието прилича на Даяна Риджис. Пред къщата била паркирана кола. Изглежда, вътре нямало никой, но това изобщо не обезпокоило пътничката. Тя освободила шофьора. Той се повъртял наоколо, като си мислел, че ако се окаже прав, ще я върне обратно в града.
— Уточнихте ли часа? — попита адвокатът.
— Около час след като е започнало да вали. Мейсън се прозя.
— Това, което ме заинтригува — продължи Траг, — е, че при пристигането на таксито пред къщата е имало паркирана кола. Когато ние дойдохме, там нямаше друга кола освен вашата. Възможно е да сте били там по-рано вечерта и после да сте си тръгнали… Не, не бихте останали толкова дълго… Вероятно Даяна е натиснала спусъка и е избягала със собствената си кола, която сега е паркирана тук отпред.
— Не си ли прекалено откровен с мен? Траг го погледна в очите.
— Целта ми, Мейсън — натърти той, — е да ти покажа колко сериозни улики имаме срещу твоята клиентка, така че ако Дела Стрийт я укрива по твое указание, да нямаш впоследствие извинение пред съда, че не си знаел какви са фактите по делото. Ако си я измъкнал под носа ми, цялата отговорност пада върху теб. Даяна Риджис ми трябва, и то като главен свидетел. Възможно е да ми потрябва и като заподозряна в убийство. И аз, мистър Пери Мейсън, се постарах най-подробно да те осведомя точно какви улики имам срещу нея и защо я търся.
— Много мило, лейтенант Траг — не му остана длъжен Мейсън.
В последвалата напрегната тишина телефонният звън прозвуча като експлозия. Траг се спусна към слушалката, но по пътя си срещна рамото на адвоката.
— Вече те търсиха, лейтенанте — отбеляза той. — Не си ли спомняш?
Траг не можа да измисли какво да отговори.
— Ало, говори тихо — обади се Мейсън.
— Добре. Какво да правя сега? — чу се гласът на Дела.
— Затруднение — отвърна той.
— Затруднение ли? — озадачи се тя.
— Вкъщи.
Дела Стрийт помисли няколко секунди и попита: