— Затруднение, което не ти се нрави, шефе?
— Именно.
— Не можеш ли да го избегнеш?
— Не.
— Затруднение — повтори секретарката замислено. — Искаш да кажеш, че се налага да се плаща?
— Точно така.
— За Даяна ли се отнася?
— И за тримата.
— Трябва ли да я доведа при теб?
— Да.
— Трябва ли да говори, когато дойде?
— Не.
— Искаш да не казва абсолютно нищо, така ли?
— Да.
— Ако има нещо, което може да обясни, да се опита ли?
— Не.
— Разбрано — заяви Дела Стрийт, — тръгваме.
— До скоро виждане.
Мейсън затвори телефона.
Лейтенант Траг изсумтя, пресегна се през рамото на адвоката, все слушалката веднага щом той я остави, и набра някакъв номер.
— Ало, дайте ми радиосвързочння отдел… Ало, радио? Тук лейтенант Трат. Вече можете да спрете онази кола… Да, същата, в която Даяна Риджис и Дела Стрийт обикалят наоколо… Точно така. Добре, предайте на радиоколата да се приближи и да ги спре.
Траг въздъхна и взе шапката си.
— Е, Мейсън, желая ти сполука следващия път.
— Капанът не подейства, вали? — ухили се Мейсън.
Траг поклати глава.
— Помислих, че този път ще си сложиш главата в торбата, но ти се въздържа. Може би прояви интуиция. Може би аз преиграх. Е, човек трябва да преглъща горчивите хапове. Но ако продължаваш да си позволяваш своеволия със закона, Мейсън, ще дойде ден да те пипна в небрано лозе.
— Защо си тръгваш толкова рано, лейтенанте? — загрижи се Мейсън.
— Трябва да бъда в Управлението, когато доведат Даяна Риджис, и да се опитам да измъкна нещо от нея. Предполагам, че няма да успея.
— Ще я подведете ли под отговорност?
— Зависи. Ти ли ще я представляваш в съда?
— Все още не знам.
— Е, лека нощ, умнико.
— Лека нощ — отвърна Мейсън със същия тон.
Двамата мъже се разделиха с широки усмивки а Траг тръгна бързо по коридора.
Мейсън се върна обратно в апартамента, намери бутилката уиски в кухнята на Дела, наля си и седна да чака. След десетина минути телефонът иззвъня. Той го вдиша и чу Дела, която му заговори, задъхана от вълнение:
— Шефе, хванаха я. Предполагам, че са ни следили. Една полицейска кола ни препречи пътя, взеха Даяна със себе си, задържаха колата ми, а мен оставиха на улицата.
— Можеш ли да намериш такси?
— Малко вероятно по това време на нощта. Къде ся?
Дела Стрийт му даде адреса.
— Чакай там — нареди Мейсън, — ще дойда да те взема. Май ще трябва да отидем в кантората да напишем молба. Даяна Риджис да бъде призована пред съда.
7
Мейсън сложи шлифера и шапката си, изгаси лампите в апартамента на Дела Стрийт и се спря за маг с ръка върху бравата.
Сетне рязко се обърна, запали лампата, отиде до телефона и набра номера на Пол Дрейк. Отговори му нощната телефонистка.
— Обажда се Мейсън — каза адвокатът. — Намерете Пол Дрейк, ако е свободен. Ако не, издирете най-добрия детектив, който може веднага да тръгне. Даяна Риджис и Милдред Данвил живеят заедно в един апартамент на Палм Виста. Не зная номера, но детективът може да го открие в указателя на сградата. Цялата работа обаче трябва да се пипа с кадифени ръкавици. Опасно е. Полицията ще бъде там вероятно след около час. Искам от този момент до пристигането й апартаментът да се постави под наблюдение.
— А след това да се наблюдава ли? — попита телефонистката.
— След това — отвърна Мейсън — вече няма да има смисъл. Но дотогава искам да знам всичко, което става там, кой влиза н излиза или дори само звъни на вратата. За по-сигурно ще трябват най-малко двама, може би и трима добри специалисти. Всеки от тях да бъде с кола. Но не чакайте да съберете и тримата — изпратете някой, който в момента е свободен и…
— Тук в кантората има един. Тръгва веднага, а до десет минути ще изпратя още двама.
— Отлично — рече Мейсън. — Аз се прибирам кантората си. Ще намина към вас след около час да видя какви сведения сте получили. Непременно да се проследи всеки, който прояви интерес към апартамента. И още нещо. Изпратете няколко опитни детективи пред дома на Джейсън Бартслър, на Пасифик Хайтс Драйв две хиляди осемстотин и шестнайсет. Дръжте къщата под наблюдение. Там живеят Джейсън Бартслър — около петдесет и шест годишен, Франк Гленмор — около трийсет и осем, мисис Бартслър — млада, хубава и зла; и Карл Фреч — двайсет и две годишен. Забележете кой кога се прибира и излиза.
— Не мога да намеря достатъчно детективи да следят всички, мистър Мейсън — обясни телефонистката. — Мога да изпратя един човек, който да ни държи в течение относно апартамента, както и детективи за тамошните посетители, но при сегашното положение…