— Добре — прекъсна я адвокатът. — Наблюдавайте апартамента, проследете посетителите и само ми съобщете какво става в дома на Бартслър. Апартаментът е по-важен. Първо се заловете с него.
Мейсън затвори телефона, загаси лампите и се отправи под студения непреставащ дъжд към колата си. Дори не се опита да разбере дали го следят, или не, а тръгна към нощната аптека, където Дела му бе казала, че ще го чака.
Изправена пред прозореца, секретарката забеляза пристигането на шефа си и тутакси притича.
Мейсън се взря в лицето й, докато тя сядаше до него, и изражението й го накара да се засмее.
— Никога през живота си не съм била така ядосана и отвратена от себе си! — изфуча Дела Стрийт.
— Не мисли за това — опита се да я успокои Мейсън.
— И най-големият глупак би се сетил да провери дали го следят! — укори се Дела.
— Не се трови. Това беше клопка.
— Няма значение. Трябваше да ми е ясно, че ни следят. През цялото време в аптеката не можах да си намеря място — искаше ми се да умра!
— Нищо не можеше да направиш, Дела. Преди още да дойде в апартамента ти, Траг е знаел, че Даяна Риджис е там. Колата й е била отпред. Затова е оставил някъде наблизо друга кола да ви проследи в случай, че излезете след неговото влизане. Нямаше никакъв изход, бяхме обречени на провал от самото начало. Каквото и да направеше, не можеше да избягаш от полицията, а и те щяха да те принудят да спреш в момента, в който се опиташ да им се измъкнеш.
— Така е — поуспокои се Дела, — но поне трябваше да имам достатъчно мозък да се сетя, че ме следят. А аз дори не подозирах, че някой е подире ни. Разбира, се, предполагам, че повечето време са карали без светлини. Усетих нещо чак когато колата изфуча отзад, като че ли искаше да ни задмине, и след това ни притисна до бордюра. И какво да видя — патрулна кола и двама огромни полицаи; ухилени като маймуни.
— Заръча ли на Даяна да мълчи?
— Да.
— Мислиш ли, че ще те послуша?
— Не знам, шефе. Предадох й думите ти и й втълпих колко е важно да следва съвсем точно указанията ти.
— Полицаите казаха ли нещо?
— Попитаха я дали е Даяна Риджис.
— Тя какво отговори?
— Потвърди.
— Какво стана после?
— Попитаха я дали онази кола е нейна.
— Тя какво им отвърна?
— Да видят в документите й.
— А те?
— Съобщиха ми, че ще ме закарат обратно до аптеката, откъдето ти бях телефонирала преди. Там съм Можела да сляза, защото те отивали в Управлението и Щели да вземат Даяна и колата ми. Разбира се, веднага щом ми споменаха аптеката, разбрах, че са ме следили.
— Радиотелефонът е голяма работа — рече Мейсън.
— И ти смяташ, че е било клопка?
— Разбира се. И най-неприятното е, че за малко Щях да вляза в нея.
— Как?
— Траг много внимателно ми обясни какви са уликите срещу Даяна Риджис и причините, поради кои я търси. След като вече знаех, че искат да я разпитат като свидетел по убийството и че има косвени доказателства за нейната вина, щях много добре да се наредя, ако се опитах да я укрия от полицията. А, разбира се, изкушението да го направя беше много голямо.
— И мислиш, че това е причината Траг да ти каже всичко?
— Естествено.
— Какво е целил с това?
— Да ме хване като съучастник или поне да се добере до нещо, което може да се представи пред Дисциплинарната комисия на адвокатската колегия.
— А ти се оказа твърде умен, за да влезеш в клопката?
— Не кой знае колко умен — каза Мейсън замислено. — Не съм особено блестящ тази вечер.
— Напротив, чудесен си — развълнува се Дела Стрийт. — Не се остави Траг да те хване в капана. Аз съм тази, която се държа глупаво. Сега какво ще правим?
— Отиваме в кантората да напишем молба за разпореждане Даяна Риджис да бъде призована пред съда. Ще ги принудим да направят едно от двете — или да повдигнат обвинение, или да я освободят. Само че не можем да намерим съдия, който да го издаде по-рано от утре сутринта, а това означава, че Даяна ще е в ръцете на полицията цяла нощ. Много неща могат да се постигнат за толкова време.
— Накарах Даяна да ми даде ключа от апартамента си — съобщи Дела Стрийт.
Мейсън бързо извърна глава.
— Какво да ти даде?
— Ключа от апартамента, в който живеят с Милдред. Помислих, че може би ще намерим някои доказателства там. Или поне ще искаш да хвърлиш един поглед.
— Браво! — похвали я Мейсън. — Не се сетих за това.
— Ще отидеш ли?
— Не, Дела. Опасно е. Ще ни хванат, а, дявол да го вземе, не знаем достатъчно за Даяна Риджис. Ако се опитат да я обвинят в убийство… Не, Дела, по-добре да отидем и да напишем молбата.
Те стигнаха до сградата, където се намираше кантората на адвоката. От детективската агенция на Дрейк която работеше денонощно, се процеждаше светлина в коридора. Мейсън се отби първо там.