— Има ли някакви известия? — попита той нощната телефонистка.
Тя се засмя и поклати глава.
— Изпратих един опитен човек. Шейсет секунди след като телефонирахте, той вече беше тръгнал. После заминаха още двама.
— Чудесно — кимна Мейсън. — Обадете се в кантората ми, ако нещо се случи.
Адвокатът и секретарката минаха покрай редицата от врати и стъпките им отекнаха по коридора. Мейсън отключи частната си кантора и запали лампите. Дела Стрийт свали шапката и палтото си, седна зад секретарското бюро и постави листове и индиго на пишещата машина.
Мейсън започна да диктува направо, без чернова, молба от името на Даяна Риджис по повод незаконното й задържане от полицията, без да е повдигнато обвинение срещу нея, което съставлява посегателство върху гражданските й права и й дава основание да моли за разпореждане да бъде призована пред съда. Същото да бъде официално внесено в съда и гореспоменатата Даяна Риджис да бъде освободена под гаранция от двеста и петдесет долара до разглеждането на делото въз основа на гореспоменатото разпореждане.
Мейсън тъкмо приключи да диктува, а бързите пръсти на Дела Стрийт зачаткаха по клавиатурата с все по-изумителна скорост края на последното изречение, когато телефонът иззвъня. Адвокатът вдигна слушалката. Беше нощната телефонистка на Дрейк.
— Има новости около апартамента. Детектива, изпратен пръв там, вече го нямало, когато другите двама пристигнали. Сигурно е надушил нещо.
Мейсън възкликна развълнуван:
— Това е чудесно! Съобщете ми веднага щом се обади.
Адвокатът затвори телефона, извади цигара от табакерата, запали я и се обърна към секретарката си.
— Изглежда, че сме попаднали на следа, Дела.
— Каква?
— Единия от детективите, изпратен на Палм Виста, го няма — първия, който отишъл там. Нямало го, когато другите двама пристигнали.
— Полицията там ли е?
— Още не. Сигурно са заети с разпита на Даяна. Дела Стрийт раздели оригинала и копията на молбата на спретнати купчинки, покри пишещата машина и я остави на мястото й на секретарското бюро.
— Какво ли може да е станало? — замисли се тя.
— Всичко е възможно — може да е бил някой приятел, който се опитва да се свърже с нея. Или пък някой, който търси Милдред Данвил, а може и да е нещо наистина важно.
— Например?
— Например Хелън Бартслър. Очите на Дела Стрийт светнаха.
— Мислиш ли, че е възможно?
— Не знам — отвърна Мейсън. — Дотук късметът все не беше на наша страна. Може пък сега да се обърне в наша полза.
— Нищо не ни пречи поне да се надяваме.
— Права си.
— Шефе, да предположим, че обвинят Даяна Риджис в убийство, ще я защитаваш ли?
— При нормални обстоятелства бих изчакал да видя доказателствата, но тъй като тя е убедена, че съм я измъкнал от апартамента ти, когато Траг почука — нямам избор. Не бих искал това да се разчуе — нито пред полицията, нито пред някой друг адвокат.
— Чудя се само каква е ролята на Милдред Данвил в тази история — промълви Дела.
Мейсън започна да разсъждава на глас:
— Даяна разказва на Милдред за насиненото око и Милдред силно се развълнува. Навярно не я е разтревожило това, че Карл е виновникът, а по-скоро фактът, че е бил в стаята на Даяна.
— Звучи логично — подкрепи го Дела.
— Да продължим по-нататък — предложи Мейсън. Защо влизането на Карл в стаята на Даяна е разтревожило така Милдред.
— Не виждам никаква причина.
— Откъде Карл е взел ключа, Дела?
— От чантата на Даяна.
— И какво друго е имало в тази чанта?
— Ами… не знам.
— Нещо, заради което Милдред е изпаднала в паника, когато е разбрала, че Карл Фреч е бъркал в чантата.
Зениците на Дела Стрийт се разшириха.
— Разбира се! — възкликна тя. — Знам какво е!
— Да чуем.
— Мястото, където държат детето — извика Дела. — Това трябва да е било. Имало е нещо в чантата…
— Почакай — прекъсна я Мейсън. — Ако е имало нещо в чантата на Даяна, от което се разбира къде е детето, как се е озовало там?
Дела Стрийт забърза възбудено:
— Нали Милдред Данвил е взела чантата на заем? Не си ли спомняш? Тя я е взела…
— Не тогава — възрази Мейсън. — Услужила си е само с шофьорската книжка на Даяна и ключовете от колата. Всъщност чантата не е била у нея до момента, в който Даяна се е върнала от дома на Бартслър — поне доколкото знаем. Разбира се, може да я е взимала и преди, но това не ни е известно.
Телефонът иззвъня. Мейсън направо сграбчи слушалката.