— Ясно.
— Ще отскочим съвсем за кратко. Мисля, че ще успеем. Няма да се бавим повече от пет минути.
— Добре. Ние ще наблюдаваме.
Мейсън и Дела Стрийт прекосиха улицата. Ключът на Даяна леко отключи входната врата.
— Качваме се пеша — нареди Мейсън. — На втория етаж е. Запомни, Дела, при нужда аз ще давам обяснения, а ти само ще мълчиш.
Стигнаха до вратата на апартамента. Мейсън отключи и запали лампата.
— Не бива да се прикриваме, Дела. Играем си с огъня и ако не го правим смело, сигурно е, че ще се опарим… Да видим къде е килерът. Май е тук. Потърси кутията от бисквити, а аз ще отида в спалнята ще хвърля само един поглед… Не си сваляй ръкавиците. Сигурно ще търсят отпечатъци от пръсти, когато дойдат.
Дела Стрийт отвори вратата към малката кухничка и запали осветлението. Мейсън отиде в спалнята, натисна ключа на лампата и внимателно огледа леглата. И двете бяха застлани, но едното беше измачкано, като че ли някой бе спал върху покривката. Имаше два скрина и една тоалетка. Мейсън погледна към вратата на банята. Приближи се до нея и тъкмо сложи ръка на бравата, когато от улицата прозвуча остро изсвирване на клаксон. След миг клаксонът се чу още веднъж. Мейсън почака, но трети сигнал не последва.
Той се втурна към спалнята, пресегна се да загаси лампата, не можа да намери ключа, тръшна вратата, хвърли се към изхода, изгаси осветлението и извика:
— Хайде, Дела.
Дела Стрийт отвърна ядосано от килера:
— Не мога да намеря тази проклета кутия от бисквити!
Мейсън загаси лампата в кухнята и изтича при секретарката си.
— Някой идва. Вече няма къде да мърдаме. Я, какво е това горе… Леле, леле!
По коридора се чуха стъпки и той млъкна.
Адвокатът се скри в тъмната кухня, Дела Стрийт угаси светлината в килерчето. Стъпките се спряха пред вратата на апартамента.
Звукът от допир на метал в метал беше почти недоловим, а ключът се завъртя така предпазливо, че бравата едва изщрака, когато се отключи.
Вратата бавно се отвори.
В продължение на две-три безкрайни секунди нищо не се случи. Този, който беше отворил, стоеше на прага и се ослушваше; слабата светлина, която идваше от коридора зад него, очертаваше зловеща сянка върху изтъркания килим.
Сянката се раздвижи.
Неканеният посетител прекрачи безшумно в стаята и се обърна да затвори вратата. Движението му беше мълниеносно и светлинната от коридора изчезна, преди Мейсън или Дела Стрийт да успеят да го огледат. Превърнат в мъглява фигура, той прекоси на пръсти стаята и клекна пред открехнатата врата на спалнята.
Мейсън бутна Дела Стрийт назад, леко и внимателно премина през кухнята и застана до вратата, откъдето можеше да наблюдава спалнята. След малко усети как Дела се притиска до рамото му.
Ивицата светлина, която се процеждаше през открехнатата врата на спалнята, изчезна зад мъжката фигура.
Сантиметър по сантиметър човекът избута вратата на осветената спалня и постепенно силуетът му се открои.
— Това Карл Фреч ли е? — прошепна Дела Стрийт. Стискайки ръката й, Мейсън я предупреди да мълчи.
— Да. Карл е.
— Връщам се в килера — прошушна Дела и се влезна бързо и безшумно през кухнята.
Адвокатът продължаваше да наблюдава Карл Фреч.
Младият човек остана на прага на спалнята няколко секунди и след това явно реши, че този, който е оставил лампата да свети, е в банята.
С котешки стъпки той се прокрадна до банята, натисна дръжката, отвори предпазливо и направо се изуми, когато откри, че там няма никой.
На улицата изсвири клаксон, после още веднъж и още веднъж и в същия миг някаква кола потегли по булеварда.
Карл Фреч замръзна стъписан на мястото си, после тихичко се отправи към Мейсън, който стоеше невидим в тъмнината.
Изведнъж от стълбището долетя шум — няколко души се изкачваха, трополейки силно.
Карл Фреч застана в напрегнато очакване. За момент се ослуша, после се върна обратно и застана на прага на спалнята.
Стъпките стигнаха до площадката на стълбището и се спряха пред вратата на апартамента. Някой нехайно почука и почти веднага ключът изщрака в ключалката.
Карл Фреч мигновено изчезна, като затвори себе си вратата на спалнята.
Входната врата се отвори и трима мъже нахълтаха в апартамента. Единият от тях запали лампите.
— Добър вечер, сержант Холкъм — поздрави Мейсън с известно безгрижие в гласа си.
Лицето на сержанта помръкна.
— Пак ли ти?!
— Пак аз.
Холкъм килна шапката ла главата си.
— Какво, по дяволите, правиш тук?