— Малко. А ти?
Адвокатът се засмя и поклати глава.
— Така бях побеснял, че не можах да мигна. Дела, ако обичаш, обади се на Пол Дрейк и го помоли да дойде веднага.
Секретарката пъхна парцала за прах в едно от чекмеджетата на бюрото си, вдигна телефона и се свърза с Пол Дрейк. Мейсън отиде да остави шапката и пардесюто си в гардероба. Дела Стрийт приключи разговора и съобщи:
— Идва веднага.
Адвокатът кимна, понечи да седне на бюрото си, промени решението си и закрачи напред-назад. — Не можеш ли да го обвиниш в незаконен арест или нещо от този род? — попита Дела Стрийт.
— Ако взема да се обаждам, ще стана за смях на целия град — всички ще разберат какво се е случело. Неведнъж съм ги нравил на луди, та не върви сега да се разхленча, че не ме гладят с перо, но все някой ден това животно ще ми падне в ръцете. Лейтенант Траг е опасен, защото е умен. А Холкъм е просто един самонадеян, нагъл, тъй полицай, който се мисли за много отракан. Той…
Дрейк почука по уговорения начин на вратата и Дела стана да му отвори.
— Здравей, Дела — поздрави Дрейк и се усмихна на Пери Мейсън. — Какви ги вършите вие двамата?
— Защо?
— Не можах да спя дяла нощ.
— Аз също — съобщи Мейсън.
— Твоят стар приятел сержант Холкъм нещо пак се е развилнял, дори по-страшно отпреди. Мислех, че са го преместили.
— Явно е успял да спечели благоволението на началниците си — обясни Мейсън. — Какво искаше от теб, Пол?
— Дойде и ме измъкна от леглото, за да ми каже, че един от детективите ми укрива от него някакъв дневник. После ме обвини, че съм бил в апартамента на Даяна Риджис с теб, откраднал съм дневника и съм избягал през аварийния изход.
— Ти какво му отговори?
— Бях така смаян, че дори не можах да се ядосам. Струва ми се, че в крайна сметка ми повярва, но бях ужасно изненадан и започнах, да се защитавам. Позвъних на детектива, който е наблюдавал — апартамента, и го попитах какво е станало. Той видял как една кола, собственост на Джейсън Бартслър, се приближила и спряла пред сградата, после някакъв млад мъж отишъл до входната врата, отключил я съвсем самоуверено и влязъл. Естествено, Детективът предположил, че човекът живее там, но тъй като онзи надникнал в пощенската кутия на Даяна, моят човек за всеки случай взел номера на колата. Другият детектив ти сигнализирал, като натиснал два пъти клаксона.
— Видял ли е мъжа да слиза през аварийния изход? — попита Мейсън.
— Не. Изходът е откъм уличката и моят човек не е могъл да го наблюдава от мястото, където бил паркирал. Полицията пристигнала веднага, след като въпросното лице влязло вътре. Другият детектив запалил колата, сигнализирал ти според уговорката и се измъкнал оттам, а онзи избягал. Холкъм се държал грубо и се опитал да измъкне нещо от детектива. Но той се направил на глупак и казал, че това било най-обикновена задача — трябвало да проследи една руса жена с насинено око, когато излезе от къщата, и не обърнал особено внимание на хората, които влизали. Детективът ми е умен — много по-умен от Холкъм, така че успял да го убеди.
— А ти как се справи с Холкъм?
— След като се намърмори, че не сме съдействали на полицията, аз се разсъних и се ядосах достатъчно, за да му отвърна както трябва. Така се отървах от него и мисля, че дори го сплаших малко.
— А после, Пол?
— Веднага щом разбрах, че колата е на Джейсън Бартслър, отидох до кантората и взех всички доклади от детективите, наблюдавали дома на Бартслър. Научих, че един мъж — явно Карл Фреч, доведеният син на Джейсън Бартслър, е излязъл с кола, а се е прибрал вкъщи по малките часове с такси.
— Предаде ли тази информация на сержант Холкъм?
— Не — отвърна Дрейк. — Холкъм дори не знае, че сме наблюдавали дома на Джейсън Бартслър. Той забелязал моя човек пред вратата на Даяна Риджис така че трябваше да му Обясня защо е там. За всичко останало си мълчах.
— Случило ли се е нещо друго в дома на Бартслър?
Дрейк се засмя.
— Тази сутрин на разсъмване сержант Холкъм и още няколко полицаи отишли там и разбудили всички. Лампите светили доста дълго, след което полицаите със сурови лица извели Карл Фреч и го закарали в Управлението. По моя преценка той е все още там.
Мейсън сви лакти, мушна палци под мишниците на жилетката на костюма си, закрачи из стаята и започна да обмисля получената информация.
— Сержант Холкъм се разприказва, та разбрах, че си имал доста тежка нощ, Пери.
Мейсън стисна решително устни.
— Някой ден ще го накарам да ме запомни, горилата му с горила!
— А какво стана с изчезналия дневник?. — заинтересува се Дрейк.
— Все още го няма.
— Току-що ми дойде наум, че полицията ще вземе строги мерки спрямо всеки, който го укрива.