Пери Мейсън и русото момиче

— Да правят каквото искат.

— Предполагам, че в дневника има нещо за миналото на Даяна Риджис — нещо, което много ще им помогне при разследването.

— Ами! — възрази Мейсън. — Очакват да намерят нещо в ущърб на Даяна й да го разгласят чрез вестниците. Каквото и да е, то няма да бъде признато за доказателство и те го знаят, затова разчитат на репортерите. Когато момичето се яви пред съда, съдебните заседатели ще си спомнят какво са, прочели за нея. Това е стар полицейски трик — по този начин заседателите узнават факти, които не биха могли да бъдат представени като доказателства.

— Е, аз не познавам законите, Пери, но няма ли някакъв закон, според който е подсъдно да се укриват доказателства?

Мейсън кимна.

— Просто ти казвам — продължи Дрейк, — че Холкъм наистина е взел тази история много присърце, има чувството, че дневникът му се е изплъзнал изпод носа като по чудо, така че ще вдигне голяма пара около него. Ако дневникът е в теб или знаеш къде е, моят съвет е да се погрижиш за собствената си безопасност.

— По дяволите сержант Холкъм! — изруга Мейсън. — Ако в миналото на моята клиентка има нещо тъмно, то положително няма връзка с това убийство.

— Откъде знаеш?

— Защото не е възможно.

— То може да подскаже мотива.

— Не ставай смешен. Да предположим, че наистина е имало дневник, воден от Милдред. А Милдред и Даяна са стари приятелки и живеят заедно. Защо изведнъж Даяна ще поиска да убие Милдред за това, че знае нещо?

— Защо изобщо би искала да я убие? — учуди се Дрейк.

— Тя не я е убила.

— Полицията мисли, че е.

— Глупости! Пол, според последното писмо, което Милдред е изпратила на Даяна, а то може би е последното нещо, което тя е писала, Милдред е взела чантата на Даяна, защото един полицай я хванал за някакво дребно нарушение и поискал да провери шофьорската й книжка. Тя няма книжка и затова използвала изтърканата лъжа, че я е забравила в къщи, а полицаят решил да отиде с нея в апартамента и да провери. Искам да открия този полицай.

— Имаш ли някаква представа по кое време се е случило това?

— Може би някъде рано следобед.

— Вчера ли?

— Да.

— И сигурно не знаеш къде?

— Вероятно на една-две пресечки от жилището, защото Милдред е казала на полицая, че е отскочила да напазарува набързо и е забравила да си вземе чантата. Полицаят отишъл с нея в апартамента и тя, естествено, е трябвало да вземе със себе си чантата на Даяна, заради шофьорската й книжка, и да се представи за приятелката си.

— Ще се опитам да го открия. — В гласа на Дрейк се долавяше съмнение.

— Искам пълен списък на всички, които са влизали и излизали От къщата на Бартслър.

— Не забравяй, Пери — напомня му Дрейк, — че моите хора са отишли там едва към полунощ. Повечето неща са просто догадки. По всяка вероятност мисис Бартслър е излязла към два и половина следобед. Нямало я цялата вечер и се прибрала към единайсет. Бартслър излязъл към пет часа и се прибрал към десет. Карл Фреч излязъл в шест, върнал се в десет и четирийсет и пет, останал е вкъщи само петнайсет минути, след това — в единайсет — заминал някъде с колата на Бартслър и се прибрал с такси в два без десет. Съдружникът на Бартслър, Гленмор, е излязъл около обяд, върнал се е в девет и половина и повече не е ходил никъде.

— С кола ли е бил? — попита Мейсън.

— Да, с личната си кола.

— Доста оживено е било през цялото време.

— Вярно.

— Пол, знаеш ли в колко часа започна да вали снощи?

— Според официалните данни е заваляло в седем и четирийсет и седем минути. В хипотезата на полицията за убийството дъждът играе важна роля, както сигурно знаеш, Пери. Положението на трупа и следите по земята показват, че смъртта е настъпила известно време след започването на дъжда.

Мейсън се замисли и примижа.

— Колко време след това, Пол?

— Ами някъде около час — час и половина. Полицията смята, че смъртта е настъпила между осем и девет часа.

— Точно какви улики имат срещу Даяна?

— Твърде рано е да се каже. По-голямата част от информацията Ми дава един мой приятел журналист, конто получава сведения направо от полицията. Но мога да те уверя, Пери, че доказателствата, които имат срещу нея, са доста солидни. Анализът на калта по обувките на Даяна например показва, че тя е от същото място, където е намерен трупът. Около трупа са останали следи от стъпки, които са се запазили така Добре, че при пристигането си полицията е могла без колебание да установи, че са на Даяна. Тези доказателства не са достатъчни, но разследването продължава и сигурно ще се открият н нови. Теорията на полицията е; че Милдред Данвил побягва, когато разбира, че приятелката й иска да я убие, Даяна отваря чантата си, изважда пистолета и стреля, при което изпуска чантата. После се приближава до трупа, навежда се и взема нещо — това, заради което извършва убийството. На полицията й се ще да вярва, че това нещо е Дневникът. Сега ти е ясно защо писмото, което си намерил, е твърде важно, нали?