— Знаеш ли какво пише в това писмо?
— Разбира се, пълното му съдържание ще бъде отпечатано във вечерните вестници.
— Проклетият му Холкъм! — възмути се Мейсън.
— За него писмото е доказателство — напомни му Дрейк.
Мейсън отново закрачи из стаята.
— Ако пък им хрумне — продължи детективът, — че писмото е подправено, има много неща в тяхна подкрепа — фактът, че е намерено в теб, а не в пощенската кутия, че си адвокат на Даяна, и още други този род.
— Така е — съгласи се Мейсън, — но щом веднъж успеем да докажем, че Милдред е взела чантата на Даяна, полицията ще трябва да докаже, че собственичката си я е получила обратно. Залавяй се за работа и виж дали можеш да откриеш онзи полицай.
Дрейк се надигна от мекото кресло, в което се беше разположил.
— Добре, ще пратя хора — дано успеят да го намерят.
— Ако го намериш — предупреди го Мейсън, — карай го да даде показания; Нека да документират истината, преди Холкъм да го е объркал и предубедил.
— Мислиш ли, че Холкъм би направил подобно нещо?
— Точно така мисля, дявол да го вземе! Готов е на всичко, само и само да осъди Даяна, защото е лично заинтересован.
— Тръгвам — заяви Дрейк. — Трябва ли все още да се наблюдава къщата на Бартслър?
— Да.
— Малко трудно е при сегашното развитие на нещата. Могат да ги забележат.
— Ако ги забележат, ще решат, че са от полицията. Нека да продължат наблюдението при Бартслър, както и на апартамента на Милдред и Даяна. Искам да зная какво става там.
— Ще те държа в течение — обеща Дрейк и излезе.
— Много ми се ще да знам какво е казал Карл в полицията — обади се Дела.
— И на мен. Както си го знам, Холкъм земята ще продъни, но ще намери дневника. Ще иска чрез вестниците да опетни Даяна. Само гледай как ще се раздуха историята със синината.
— Защо?
— Защото просто не можеш да свържеш насинено око с представата за почтена жена. За голяма част от читателите жена с насинено око е напълно способна да извърши убийство. Това, което не ми е ясно, е защо Милдред се е развълнувала така, когато е чула за синината на Даяна. Може би защото Карл Фреч е преровил чантата й. Ако Милдред и друг път я е взимала на заем, можем да се досетим какво я е разтревожило. Но да предположим, че има някаква друга причина. Да предположим, че не Карл, а…
Иззвъня телефонът с нерегистрирания номер, известен най-много на пет-шест души в града.
— Да. Ало. Какво има? — обади се Мейсън.
По жицата прозвуча сухият, лаконичен глас на Пол Дрейк:
— Май губиш, Пери.
— Защо?
— Полицията е открила оръжието, с което е извършено убийството.
— Къде?
— В апартамента на Даяна Риджис, на дъното на коша с дрехите за пране.
— Тогава нарочно е било подхвърлено там — ядоса се Мейсън. — Ето какво е правил Карл Фреч, когато…
— Спокойно, Пери, спокойно. Все още не си чул всичко.
— Казвай тогава.
— По него има отпечатъци от пръстите на Даяна. И това са единствените намерени отпечатъци.
— Друго има ли?
— Не ти ли стига?
— Стига ми с излишък! — Мейсън затвори телефона.
11
Даяна Риджис седеше от другата страна на гъстака метална мрежа, която разделяше масата между затворниците и посетителите. От едната страна се навърташе надзирателката, а от другата един полицай внимателно наблюдаваше някой да не се опита да предаде нещо през мрежата.
Мейсън беше доближил ухо към преградата, а Даяна, чието пострадало око бе придобило тъмнозеленикав оттенък, се беше навела към него и шепнеше.
— Какво има в миналото ви, което искате да скриете? — попита адвокатът.
— Какво да има — нищо.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Разведена ли сте?
— Да.
— По ваша вина или по негова?
— По негова, заради жестокостта му.
— По дяволите — ядоса се Мейсън, — през цялото време се опитвате да скриете нещо от мен. Не можете ли да разберете, че сама си вредите, като криете фактите от адвоката си.
— Май трябваше да ви кажа за пистолета — призна на тя унило.
— Може би си заслужаваше да го споменете — заяви Мейсън саркастично, — ако държахте да се отнасяте честно към адвоката си.
— Мистър Мейсън, моля ви, недейте.
— За мен вече е невъзможно да се откажа от този случай — продължи Мейсън, — а вие ме разигравате. Хайде, разкажете ми за пистолета и се постарайте да говорите истината.