— Мистър Мейсън, никога не съм ви лъгала, само за пистолета не ви споменах, защото мислех, че е на Милдред и че тя се готви да извърши нещо отчаяно.
— Откъде знаете, че е на приятелката ви?
— Виждала съм го в нея.
— Кога?
— През последните две-три седмици. Тя… Тя носеше пистолет със себе си.
— Защо?
— Не знам.
— Кога открихте пистолета?
— Снощи.
— Кога точно?
— Още първия път, когато се върнах от апартамента на мие Стрийт. Реших, че ще отида вкъщи да видя дали има някаква бележка от Милдред. Взех такси.
— В колко часа стигнахте?
— Не знам.
— Приблизително колко време след като си тръгнахте от апартамента на мис Стрийт?
— Не повече от петнайсет минути.
— Валеше ли?
— Да, дъждът беше започнал, може би преди двайсетина минути.
— Къде беше пистолетът?
— Отгоре на тоалетката.
— И какво направихте?
— Естествено, почудих се какво търси там. Взех го и го разгледах, след това го сложих в чекмеджето на тоалетката, после си помислих, че може би… Не исках някой да го види отгоре, отидох до коша с прането н го мушнах вътре.
— Защо?
— Не знам. Просто се тревожех за Милдред. Боях се, че се е забъркала в някаква неприятна история. Беше ми казала, че се готви за някаква отчаяна постъпка.
— И после?
— Тръгнах отново към апартамента на мис Стрийт, но валеше, а и освен това се тревожех да не би на Милдред да се случи нещо лошо, затова взех такси и отидох направо на булевард Сан Фелипе.
— За колко време стигнахте?
— Доста пътувах. Сигурно към двайсет и пет — трийсет минути.
— А колко беше часът, имате ли представа?
— Трябва да е било около осем и половина или Девет без четвърт.
— И какво направихте?
— Точно това, което ви разказах и преди, мистър Мейсън. Известно време се озъртах, после влязох в колата си и зачаках, след това излязох, заобиколих къщата и тогава открих трупа на Милдред, после се качих в колата и се върнах обратно, за да се опитам да намеря мис Стрийт, но нея я нямаше и… Това е чистата истина.
— А сега слушайте, Даяна — започна Мейсън, — да си говорим честно. Трупът на Милдред беше открит с лице, заровено в калта. Имаше бразди, изкопани от пръстите й, когато се е вкопчвала в калта. Вашата история просто не може да бъде вярна, защото, ако убийството е извършено с този пистолет, то трябва да е било извършено след започването на дъжда.
— Какво да правя? Това е истината, мистър Мейсън.
— Какво разказахте на полицията?
Тя отмести поглед.
— Боже мой! — разсърди се Мейсън. — Не можете ли да говорите откровено с мен? Какво казахте на полицията?
Очите на Даяна се напълниха със сълзи.
— Казах им всичко.
— Наредих ви да си държите устата затворена.
— Знам, но те — ох, всичко беше наред, докато не намериха пистолета. След това се държаха толкова злобно и подигравателно, така тържествуваха… направо ме измъчиха с натяквания за отпечатъците от пръстите ми върху пистолета. Тогава им казах истината.
— Но — разгневи се Мейсън — това не може да бъде истината. Милдред е била убита едва след като е започнало да вали.
Даяна замълча.
— Вижте какво — настоя Мейсън, — опитвате се да прикриете някого. Намерили сте този пистолет известно време след като сте видели трупа, не преди това. Скрили сте го и…
— Не, мистър Мейсън, честна дума. Заклевам се.
— Как — попита твърдо адвокатът — е възможно този пистолет да бъде използван при убийството, то е извършено след началото на дъжда… Един момент!
Мейсън смръщи вежди и заговори развълнувано:
— Вижте какво, Даяна, трябва да ми кажете самата истина. Не бива да се отдалечавате от нея дори на косъм.
— Това е истината, мистър Мейсън. Неочаквано адвокатът стана от стола и даде знак на надзирателката, че разговорът е приключил.
— Добре — кимна той на Даяна. — Залавям се за работа. Но ако лъжете, мислете му — ще ви лепнат най-тежката присъда: за предумишлено убийство.
Мейсън излезе от затвора и отиде до колата, дето го чакаше Дела Стрийт.
— Е? — попита тя.
— Твърди, че е видяла пистолета, преди да отиде до Сан Фелипе — обясни Мейсън. — Това означава, че го е намерила съвсем скоро след като е заваляло.
— Но не е възможно убийството да е било извършено тогава — възрази Дела Стрийт. — Следите, които пръстите са изкопали в калта, показват, че жертвата е била убита едва след като е заваляло.
Мейсън бавно кимна.
— Значи тя лъже — отбеляза секретарката с горчивина.
— Не — отвърна Мейсън, — има една малка възможност, една почти невероятна хипотеза, която би могла да ни помогне. Може би момичето казва истината.