— Не ми се вярва.
— Какво се прави с цистерната за дъждовна вода в края на сухия сезон, Дела? — запита Мейсън.
— Не знам, защо? Каква връзка има това?
— Изпразва се старата вода, останала в цистерната. След това се оставя дъждът да измие мръсотията от покрива и кранът на цистерната се затваря, за да се събере нов запас от дъждовна вода.
— Е, и какво от това?
— Вчера, когато е станало ясно, че ще завали, съвсем естествено е било човек да отвори крана на цистерната и да остави старата вода да изтече. И, разбира се, тази вода е изтекла в падинката в задния двор, там, където беше намерен трупът, така че е възможно убийството да е било извършено, преди дъждът да е започнал, и там да е имало кал, по която са останали следите от пръстите.
— Шефе! — възкликна Дела Стрийт. — Сега си спомням. Когато бяхме там, ти каза, че кранът е отворен.
Мейсън кимна.
— Въпросът е дали можем да го докажем.
— Аз мога ли да бъда свидетел?
— Забеляза ли водата да изтича през крана?
Тя намръщи чело и се замисли, след малко призна:
— Не. Спомням си забележката ти, че кранът е отворен, но всъщност не се обърнах да погледна.
— Ето, видя ли? — натърти Мейсън.
— Ами ти? Ти не можеш ли да бъдеш свидетел?
— Не, щом съм адвокат на подсъдимата. А дори и да стана свидетел, мислиш ли, че съдебните заседатели биха ми повярвали? Не, Дела, ще трябва да разчитаме на снимките на полицията. На тях би трябвало да личи, че през крана на цистерната изтича вода.
— Каза ли това на Даяна?
Мейсън поклати глава.
— Защо? Това би дало на момичето известна надежда, нещо, за което да се хване, нещо…
— И полицията да разбере, че тя се надява на нещо, и да я обработват, докато открият какво е то, и ние да загубим още преди да сме започнали. Не, Дела, единствената надежда да използваме тази теория е да оставим прокурора да изгради обвинението си върху предположението, че убийството е било извършено около час след като е започнало да вали, и после да го стъписаме с нашата теория и да му покажем, че е възможно Милдред да е била убита преди това. Това е единственият начин да обясним как е възможно пистолетът да е бил намерен преди убийството.
Дела Стрийт се вкопчи в ръката му.
— Господи, шефе! Толкова съм развълнувана! Дано да успеем!
Мейсън запали колата и изрече мрачно:
— По дяволите, трябва да успеем. Има някаква здрава връзка между Даяна и Милдред, поради която Даяна е била дълбоко, фанатично предана на приятелката си. Видяла е пистолета на Милдред и го е скрила, без да ми каже. Открила е трупа на Милдред и без да съобщава на никого, се опита да ме накара да отида там с нея. Това не е случайно, тука има нещо по-дълбоко.
— Попита ли я какви неприятности е преживяла в миналото?
— Не.
— Защо?
— Страхувах се, че щом веднъж ми разкаже всичко, ще й стане по-лесно да заговори и втори път — пред полицията. Накарах й се, че крие факти от мене и си тръгнах. Сега тя ще скърца със зъби и ще мълчи пред полицаите до второ пришествие — поне се надявам, че ще мълчи.
12
На предварителното заседание по делото срещу Даяна Риджис прокурорът се подсмихваше самодоволно — признак, че смята победата си в кърпа вързана. След няколко позорни поражения, нанесени му от Пери Мейсън, за Клод Дръм, предводителя на обвинението, беше истински празник най-после да му падне такъв сигурен случай, дето дори да искаш, да не можеш да загубиш.
Хладнокръвно, тържествуващо, със замах, Дръм започна да представя фактите, ефектно подчертавайки всяко доказателство и нанасяйки ударите си точно и самоуверено, все едно забиваше пирони в ешафода, на който щяха да обесят Даяна Риджис.
За да може по-пълно да се наслади на неминуемата си победа, той представяше доказателствата така педантично и внимателно, сякаш говореше не на предварително разглеждане, а пред съдебни заседатели, като, естествено, си даваше сметка, че зад него репортерите от вестниците водят бележки върху показанията на всеки свидетел и ги подкрепят със снимки от коридорите на съдебната палата след оттеглянето на съда.
Първо Дръм призова домоуправителката, която потвърди, че обвиняемата Даяна Риджис е съквартирантка на Милдред Данвил и че Милдред Данвил е мъртва. Свидетелката видяла трупа в моргата и познала без всякакво съмнение съквартирантката на Даяна Риджис.
След това Дръм представи дежурния от щатската метеорологична служба, който заяви, че през целия ден на убийството времето било мрачно, но заваляло едва в седем и четирийсет и седем. Първите три минути поръмяло леко, сетне се излял необикновено силен пороен дъжд, който продължил около два часа и впоследствие понамалял, макар че количеството на падналия валеж в резултат на бурята — разразила се според официалния бюлетин в седем и четирийсет и седем и приключила в шест и трийсет и две сутринта — Достигнало до седемдесет и два милиметра.