Д-р Джордж 3. Пърлън, лекарят, извършил аутопсията, даде показания, че е приел трупа към един часа след полунощ. Смъртта била причинена от трийсет и осем калибров куршум, който пробил тила над шиповидния прешлен и проникнал нагоре в главата. По негово мнение, съдейки по състоянието на трупа при предаването, смъртта била настъпила четири до пет часа по-рано. Заключението му се основавало на температурата на тялото, както и на „други фактори“.
— Имате думата за въпроси — обяви Клод Дръм.
— Докторе, според вас смъртта е настъпила само четири часа преди вашия преглед, така ли? — попита любезно Мейсън.
— Да.
— С други думи, в девет часа предишната вечер?
— Да.
— И смятате, че не е възможно да е настъпила повече от пет часа преди прегледа?
Лекарят се поколеба.
— Е, за определяне условните граници на времето, в което е настъпила смъртта, разбира се, трябва да се вземат предвид някои променливи фактори…
— В състояние ли сте да отговорите на въпроса, докторе?
— Разбира се. Точно това правя в момента.
— Не съвсем. Дайте ми точен отговор. Възможно ли е смъртта да е настъпила повече от пет часа преди прегледа?
— Да, има такава възможност — отговори лекарят раздразнено. — Аз ви обяснявам кога имам основание да смятам, че е настъпила смъртта. Ако желаете да се впуснем в областта на безпочвените предположения, границите могат да се разширят и до осем-девет часа. Само че този срок е много малко вероятен, да не кажа направо фантастичен.
— Не ме интересува личното ви мнение, докторе, а преценката ви, произтичаща от установените от вас факти. Правилно ли ви разбрах, че е възможно смъртта да е настъпила осем-девет часа преди да видите трупа?
— Да, може да се приеме, но е почти невероятно.
— Кои са най-широките граници, в които смятате, че е възможно да е настъпила смъртта?
— Ами най-късно в десет и половина и най-рано в шест часа предната вечер, ако държите да стигаме до абсурдни и крайни предположения.
— В шест предишната вечер ще рече седем часа преди да прегледате трупа?
— Да.
— Като казахте девет часа, всъщност не бяхте напълно убеден, че това е възможно, нали, докторе?
— Това е крайната граница на най-невероятната възможност.
— Но макар и малка, все пак съществува вероятност смъртта да е настъпила осем часа преди момента на прегледа.
— Ако ще стигаме до крайности при тълкуването на доказателствата по делото — да, съществува.
— Медицинските доказателства ли подразбирате, докторе?
— Да.
— Тогава можем да приемем, че крайните граници на времето, в което е настъпила смъртта, са осем-девет часа преди прегледа в един часа след полунощ. Така ли е?
— Мм, да, ако затворим очи за вероятностите.
— Благодаря ви — приключи Мейсън, — това е всичко.
Клод Дръм продължи с разпита на лекаря.
— Вашите отговори на въпросите на мистър Мейсън — усмихна се той ободрително на д-р Пърлън — се отнасяха до крайните граници, нали?
— Напълно.
— Границите, в които е възможно смъртта да е настъпила при най-необичайните, най-невероятните от медицинска гледна точка обстоятелства?
— Точно така. Обстоятелства, които са невъзможни, едва ли не фантастични.
— Тогава, докторе, бихте ли определили в кой период най-вероятно е настъпила смъртта? Моля ви да изхождате не от мнението си, а от тълкованието на медицинските факти.
— Смъртта най-вероятно е настъпила четири-пет часа преди момента, в който видях трупа.
— И на какво се основава това заключение, докторе?
— Отчасти на степента в развитието на rigor mortis1.
— И каква беше в случая тя, докторе?
Лекарят се поизпъчи на стола — бе се почувствал в свои води.
— Rigor mortis се проявява първо в челюстите, обикновено три до пет часа след смъртта. После се разпространява по мускулите надолу към врата, гръдния кош, ръцете, корема и краката. В трупа на убитата rigor mortis се наблюдаваше първоначално само в мускулите на челюстта, но преди да извърша по-подробна аутопсия, аз изчаках, за да преценя скоростта, с която се развива. Въз основа на това смятам, че смъртта е настъпила четири до пет часа преди прегледа. С други думи, в периода между осем и девет предишната вечер.
— Благодаря ви — каза Дръм с тон на джентълмен, който се обръща към друг джентълмен. А усмивката му показваше както на съдията, така и на свидетеля, че опитите на един непочтен адвокат да внесе неяснота в ситуацията са били умело осуетени.