— Предполагам — приключи той, — че мистър Мейсън няма какво повече да пита.
— Имам един-единствен въпрос — заяви Мейсън нехайно.
— Чудесно — отсече Дръм.
Усмивката, с която Мейсън се обърна към лекаря, беше леденостудена.
— Възможно ли е смъртта да е настъпила до девет часа преди вие да прегледате трупа, докторе?
— Както заявих — отвърна лекарят тежко и с достойнство — състоянието на rigor mortis е определящият фактор. Rigor mortis има свойството да се развива в най-общи граници във времето…
— Възможно ли е смъртта да е настъпила девет часа преди вие да прегледате трупа? — прекъсна го Мейсън.
— Опитвам се да обясня, мистър Мейсън.
— Не искам обяснения, искам отговор. Отговорете на въпроса ми и ако желаете, можете да обясните след това, но настоявам да отговорите на моя въпрос. Възможно ли е смъртта да е настъпила девет часа преди да прегледате трупа?
За момент настъпи напрегнато мълчание.
— Да или не? — подкани адвокатът. — Възможно ли е смъртта да е настъпила девет часа преди да прегледате трупа?
— Да! — почти изкрещя измъченият лекар.
Мейсън се усмихна на него и на Дръм. Сдържано, за разлика от разгневения свидетел, той сложи край на разпита:
— Благодаря ви, докторе, това е всичко.
Лейтенант Траг застана на свидетелското място, описа служебното си положение и опит, спомена продължителността на стажа си в отдел „Убийства“. После разказа как късно вечерта на двайсет и шести предишния месец, в деня на убийството, отишъл до жилището, което се намира на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петнайсет, където намерил трупа на Милдред Данвил, проснат зад къщата с лице в калта — валял дъжд вече от около три часа. На тротоара пред къщата лейтенантът намерил чанта, която впоследствие обвиняемата разпознала като своя собственост. В чантата имало освен обичайните женски принадлежности към хиляда и петстотин долара в брой, както и шофьорска книжка на името на обвиняемата.
Дръм предложи свидетелят временно да бъде освободен, за да се покажат карти и скици на мястото на престъплението. Тъй като нямаше възражения от страна на защитата, съдът разреши съответният служител да заеме свидетелското място и да представи в карти разположението на двора на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет.
Траг се върна на свидетелското място и върху различните карти, които бяха приети като доказателства, отбеляза със знака „X“ местата, където са били намерени трупът и чантата. След това се спря на организираното от него щателно претърсване на апартамента, наеман от обвиняемата и покойната. В коша с дрехите за пране лейтенантът открил трийсет и осем калибров пистолет, по чието дуло направил някои скрити знаци, за да може да го разпознае. Прокурорът му подаде един пистолет и Траг заяви, че е същият, който е намерил.
Дръм помоли оръжието да бъде прието като веществено доказателство и увери съда, че именно с този пистолет, както ще потвърди експертът по балистика, е било извършено убийството. Обръщайки вниманието на съда върху факта, че е настъпил обичайният час за обедна почивка, той изрази желанието на обвинението заседанието да бъде прекъснато.
Съдията хвърли поглед към часовника, кимна с глава и разпусна съда до два часа следобед.
Пол Дрейк си проби път през препълнената зала и се приближи до Мейсън.
— Намерихме полицая, Пери.
— Онзи, който хванал Милдред Данвил в нарушение на правилника за уличното движение?
— Да, колата била паркирана за по-дълго от разрешеното време.
— Къде е той? — попита Мейсън развълнувано.
— В кантората ми, Пери. Много трудно го намерих. Дежурил като заместник един-единствен път в района през въпросния ден.
— Хайде да вървим при него — разбърза се Мейсън. — Как се казва?
— Филип С. Реймс.
— Що за човек е, Пол?
— Доста симпатичен. Разбира се, знаеш ги полицаите. Имат твърде разтеглива памет, щом стане въпрос за служба, и обикновено мразят да дават показания, които могат да разбият обвинението на пух и прах.
— Добре, хайде да поговорим с него. Ако можем, ще го накараме да даде показания.
— Как върви делото, Пери?
— Почти както очаквах. В момента градят основите. По дяволите, Пол, имам факти, върху които мога да построя защитата, но не знам дали ще успея да ги потвърдя. А ако не установя фактите чрез доказателства, съм загубен. Знам едно — кранът на онази цистерна за вода беше отворен. Съвсем ясно си го спомням. Още не съм видял снимките на полицията, но се страхувам, че… Е, все нещо ще измисля, когато му дойде времето. Да вървим сега при Реймс.