— Нямам възражения относно тази снимка — рече Мейсън. — Дайте да видя другите и ще… благодаря ви… Всички могат да бъдат приети без възражения като доказателство.
Адвокатът се завърна на мястото си.
Даяна Риджис го погледна разтревожено. Мейсън отбягна погледа й.
Дръм изчака секретаря на съда да подпечати и номерира снимките, след което продължи да разпитва лейтенант Траг.
— Лейтенанте, разговаряхте ли с обвиняемата относно следите от стъпки, които се виждат на тази снимка — веществено доказателство номер десет?
— Да.
— Къде?
— В Управлението на полицията.
— Да сте упражнявали някакъв натиск върху нея — с обещания или заплахи?
— Не, сър.
— Кой присъстваше?
— Фотографът, който направи снимките, помощник-следователят, един от сътрудниците ми и обвиняемата.
— Вие бяхте ли там?
— Да, аз провеждах разпита.
— Даде ли показания подсъдимата и какви?
— Ще се опитам да възпроизведа точните й думи — поде Траг с ледена усмивка. — „Имах среща с Милдред на този адрес в десет часа, но пристигнах с колко минути по-рано. Видях колата си паркирана до къщата и разбрах, че Милдред е там. Платих си таксито, изкачих се по стълбите и позвъних на звънеца. Никой не отвори. Къщата беше тъмна. Това ми се стори доста странно, заобиколих къщата и почуках на задната врата. Отново никой не отвори. В задния двор видях пътека, която водеше към падинката под кокошарниците, и забелязах, че там лежи нещо. Знаех, че в жабката на колата имам фенерче. Отидох да го взема и се върнах. Тогава видях, че в падинката лежи човек. Слязох долу и коленичих до него. Беше Милдред — мъртва. Това е всичко, което знам. Едва тогава разбрах, че нещо се е случило.“
— Разговаряхте ли с обвиняемата за пистолета, който беше представен като веществено доказателство номер четири от страна на обвинението?
— Лично аз не — отговори Траг. — Разпитът е бил проведен от друг полицай — сержант Холкъм.
— А, да — спомни си Дръм. — Ще призова сержант Холкъм малко по-късно. Мисля, че засега това е всичко, лейтенант Траг. Защитата иска ли да продължи разпита?
Мейсън кимна, изправи се и започна:
— Лейтенант Траг, в момента, в който пристигнахте на местопрестъплението, валеше дъжд, нали?
— Да, сър.
— Силно ли валеше?
— Да, сър.
— И трупът беше открит в плитката падинка в задния двор?
— Да, сър.
— Падинка, в която се беше събрала доста вода?
— Да, сър, имаше вода.
— Вода, която се беше стекла от по-високите части наоколо?
— Не знам колко от водата се беше събрала по този начин. Мисля, че земята беше попила по-голямата част от дъжда — каза Траг предпазливо. — Но дъждовната вода би се стекла там от по-високите части.
— Сигурен ли сте в това?
— Да, сър.
— Обръщам вниманието ви върху снимката — веществено доказателство на обвинението номер седем, и ви питам дали дъждовната вода не се събира в голямата цистерна, която е била поставена и очевидно поддържана с цел…
— Мисля, че тук сте прав — прекъсна го Траг. — Струва ми се, че водата от покрива се изливаше в тази цистерна.
— В момента, когато дойдохте на местопрестъплението, водата изливаше ли се в цистерната?
— Мисля, че да, сър.
— И в долната част на цистерната има кран?
— Мисля, че да.
— Тогава по-голямата част от събралата се в падинката вода трябва да идва предимно от тази цистерна?
— Не съм казал такова нещо — заяви Траг.
— Сега ви питам — това факт ли е, или не?
— Мисля, че не.
— Защо не, лейтенанте?
— Струва ми се, че кранът на цистерната не беше отворен. Бих искал да погледна още веднъж снимката, моля.
Мейсън му я даде.
— Направи ми впечатление, че я гледахте с лупа — отбеляза Траг с усмивка.
Мейсън се наведе и подаде на Траг джобната си лупа. Той разгледа снимката внимателно.
— Както се вижда, господин съдия, от крана не изтича вода.
— Снимката — заяви Мейсън — говори сама за себе си. Питам ви какво си спомняте, лейтенанте? Кранът отворен ли беше или затворен?
— Мисля, че беше затворен.
— Това е всичко. Нямам повече въпроси. — Мейсън се върна на адвокатската маса, без да издаде с нищо, че му е бил нанесен съкрушителен удар.
— Извикайте Хелън Честър Бартслър — нареди Дръм.
Хелън Бартслър излезе напред, вдигна ръка, облечена в ръкавица, закле се и застана на свидетелското място.
— Вие живеете на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет, нали?
— Да.
— Откога?
— От около година.