— Работили ли сте някъде през това време, мисис Бартслър?
— Имам малка птицеферма, която е доста доходна.
— Не сте ли работили извън фермата?
— Не.
— Познавате ли починалата Милдред Данвил?
— Да.
— Откога я познавате?
— От около три-четири години.
— Тя била ли е някога при вас на работа?
— Да.
— Кога?
— В началото на хиляда деветстотин четирийсет и втора.
— За колко време?
— За два-три месеца — когато родих и непосредствено след това.
— После срещахте ли се?
— Да. Останахме приятелки.
— Видяхте ли я през нощта на двайсет и шести?
— Не, сър.
— А на сутринта на двайсет и седми?
— Видях трупа.
— Кога се срещнахте за последен път преди двайсет и седми?
— Не си спомням точно. Два-три дни преди това.
— Разговаряхте ли с нея по телефона?
— Да.
— Имаше ли нещо необикновено, свързано с този разговор?
— Да.
— Какво? — попита Дръм.
Съдията Уинтърс се размърда неспокойно и погледна към Мейсън.
— Имате ли някакви възражения относно компетенцията или обосноваността на въпроса?
— Не, господин съдия.
— Тогава отговорете на въпроса.
Мисис Бартслър вирна брадичката си.
— Милдред Данвил — отвърна тя с тих, ясен глас — отвлече сина ми. Аз се опитах да си го взема обратно.
Съдията Уинтърс подскочи като ужилен и изгледа смръщено свидетелката.
— Казахте, че починалата е отвлякла сина ви, така ли?
— Да.
В напрегнатата тишина моливите на репортерите заскърцаха отчетливо.
— Кога беше извършено отвличането? — попита Дръм.
— Синът ми — обясни свидетелката — беше поверен на грижите на Ела Броктън, която живее на Олив Крест Драйв номер две хиляди триста и дванадесет. Докато работеше при мен, Милдред много се привърза към детето. Оттогава е идвала няколко пъти да го види и два дни преди смъртта си — на двайсет и четвърти — убедила мисис Броктън да не…
— Вие бяхте ли там? — прекъсна я Дръм.
— Не, сър.
— Следователно случилото се ви е станало известно впоследствие от думите на мисис Броктън?
— Да.
— Тогава няма да навлизаме в това. Ще го установим чрез други показания.
— От страна на защитата няма възражения — обади се Мейсън.
— Но тя не е очевидец, а съди по чужди думи — отсече Дръм.
— Разбира се! — съгласи се съдията Уинтърс. — Но щом този факт може да бъде установен чрез други доказателства и защитата не възразява да го приемем сега…
— Не съм търсил този отговор — каза Дръм рязко. — Но ако така се разбира въпроса ми, по-добре да го оттегля. Предпочитам да установя фактите по установения ред.
— Добре — постанови съдията Уинтърс.
— Разговаряхте ли по телефона с починалата за сина ви?
— Да.
— Кога?
— Имахме два-три разговора след отвличането.
— И какво каза тя? Предайте същността накратко.
— Бих искал показанията да бъдат по-подробни — намеси се Мейсън.
— Добре. Какво каза тя при първото си обаждане?
— Каза, че е взела сина ми при себе си и е склонна да преговаряме относно опеката му.
— Опеката на вашия син?
— Да.
Съдията Уинтърс се наведе напред, намръщи се и изгледа свидетелката изпитателно.
— Предложила ви е да преговаряте относно опеката на вашия син?
— Да.
— Какво право има тя да повдига този въпрос?
— Беше много привързана към момчето. Искаше да ме принуди да се съглася да й го давам от време на време.
— И вие съгласихте ли се?
— Не.
— Какво направихте?
— Казах й, че ако не върне момчето при мисис Броктън, ще бъде арестувана за отвличане.
— Как реагира тя?
— Затвори телефона.
Съдията Уинтърс се облегна на стола замислен и намръщен.
— И после? — продължи Дръм.
— На следващия ден Милдред Данвил се обади отново и ме обвини, че съм откраднала момчето от нея.
— Значи синът ви вече не е бил при нея?
— Така твърдеше тя. Разбира се, хитруваше, за да не бъде арестувана за отвличане.
Съдията Уинтърс отново се наведе напред.
— Къде е синът ви сега? — попита той нетърпеливо.
Хелън Бартслър го погледна в очите.
— Не знам.
— Властите уведомени ли са?
— Да, господин съдия — отвърна Дръм. — Прави се всичко възможно да се открие момчето. Досега усилията са напразни. По молба на засегнатите страни до този момент се старахме да запазим в тайна тази страна на делото.
Един от репортерите погледна часовника си и бързо излезе от залата. След миг го последваха и други.
— Удивително! — възкликна съдията Уинтърс.
— С позволението на почитаемия съд ще заявя, че както личи от вече изнесените доказателства, обвиняемата е въвлечена в заговор с Милдред Данвил за отвличане на детето…