— Не. Направих го в интерес на сина си. Дядо му е жесток човек. Той се гордее с факта, че е циник. Безсърдечен е и се подиграва на всичко. Нежността му е чужда. Винаги търси някакви задни помисли. Не исках синът на Робърт да се повлияе от неговите критерии и да преценява баща си според тях. Не исках да познава дядо си — заради доброто на момчето.
— И това беше единствената причина?
— Да, господин съдия. Съдията Уинтърс въздъхна.
— Добре — заяви той, но гласът му издаваше, че никак не е убеден. — Обвинението да призове следващия свидетел.
Дръм продължи с разпита на обичайните свидетели — експертът по балистика даде показания за анализа, направен на куршумите, изстреляни от пистолета, приет вече като доказателство, и за сравнението, направено под микроскоп между експерименталните куршуми и смъртоносния куршум, изваден от мозъка на Милдред Данвил. Характеристиките им съвпадали напълно — доказателство, че смъртоносният куршум е изстрелян от същия пистолет.
Друг експерт зае свидетелското място и даде по-казания, че е огледал пистолета, и показа увеличени снимки на намерените върху оръжието отпечатъци от пръсти.
— Всички те — заяви той — са били оставени от едно и също лице.
Сравнявайки ги със снимки на отпечатъците от пръстите на обвиняемата, той доказа с отегчителни подробности съвпадението им.
— Открих върху пистолета — обясни той — не по-малко от седем различни отпечатъка, всеки от които имаше такива прилики с тези на обвиняемата, че можем без всякакво съмнение да заявим, че са оставени от нея. А що се отнася до няколкото размазани отпечатъка върху пистолета, макар при тях да няма гаранции за разпознаване докрай, съществуват достатъчно сходни елементи, за да е твърде вероятно и те да са от обвиняемата, а и липсват данни да са от друго лице. С други думи, всички разпознаваеми отпечатъци върху пистолета са били оставени от подсъдимата, а за останалите няма основания да се твърди, че са от друго лице.
Тези показания явно направиха силно впечатление на съдията Уинтърс и той прекара дългия следобед в разглеждане на скучните доказателства, като проверяваше различните отпечатъци и сам сравняваше сходните елементи.
В четири и трийсет делото беше отложено за следващата сутрин.
Мейсън и Дела Стрийт се върнаха в кантората:
— Виждаш ли какво става, Дела! Прекрасно знаем, че Хелън Бартслър лъже. Тя положително е отворила крана на цистерната за дъждовна вода. Няма как обаче да докажем, че лъже, особено като имаме предвид вид, че от снимките не личи дали кранът е бил отворен и дали водата е изтичала, или не. Можех да я накарам неволно да се издаде, ако съдията Уинтърс не беше предугадил какво се стремя да докажа и каква е целта на въпроса ми. Това й подейства като предупреждение, след което тя за нищо на света не би признала, че е отворила крана.
— Мислиш ли, че тя е извършила убийството — попита Дела Стрийт.
— Трудно е да се прецени. Знаем, че не казва истината. Лъже за телефонния си разговор с Милдред Данвил, лъже, че не е знаела за уговореното посещение на Милдред в десет, може би лъже и за часа, в който е излязла от къщи. Твърде вероятно е да лъже и за крана на цистерната, за да подкрепи останалите си лъжи.
— Защо хората лъжат така? — запита Дела Стрийт с негодувание.
— За да спасят кожите си. Правят го изключително често, когато е извършено убийство. Вземи например Хелън Бартслър. Може би тя няма нищо общо с убийството, но е знаела, че Милдред Данвил трябва да дойде в десет часа. Приблизително по това време се е прибрала вкъщи, намерила е трупа на Милдред, проснат по очи в калта, и е решила, че е най-добре да се измъкне и да си създаде алиби. И в разговора й по телефона с Милдред, когато са се уговаряли за срещата, е имало нещо, което тя крие. Ето защо е отишла при приятелката си Ела Броктън, за да си осигури алиби. Съществува слаба надежда да оборим това алиби, ако успеем да хванем Ела Броктън натясно. Но вероятността е само едно на сто. А от друга страна пък, как лейтенант Траг е узнал за трупа? Вероятно от анонимно телефонно обаждане — но кой се е обадил? И защо? И каква е причината Милдред Данвил да се привърже толкова силно към сина на Хелън? Налага се да открием какво и защо се е случило и нямаме други средства освен детективското издирване и логическото разсъждение. Иначе ще продължаваме Да си задаваме безцелни въпроси и да се лутаме безпомощно в мрака на задънени улици.
— Вярно — рече Дела Стрийт, — но как ще установки какво наистина се е случило?
— На първо място — заяви Мейсън — трябва да изясним защо колата на Милдред Данвил е била паркирана толкова дълго точно на онова място и да разберем защо разказът на Даяна за това как са й насинили окото е имал такъв ефект върху Милдред. Как мислиш, защо едно насинено око е причинило толкова вълнения?