Пери Мейсън и русото момиче

— Сигурно защото Карл е бил в стаята на Даяна и е тършувал из нея — предположи Дела. — Това трябва да е главното… Там се е намирало нещо, заради което тя толкова се е разтревожила. Но какво?

— Откъде да знам.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Довечера ще се опитаме да вземем дневника.

— Шефе, не си играй с огъня.

— Зная, Дела, но трябва. Сега разбирам какво чувства лекарят, който седи край леглото на пациента и е безсилен да го спаси. В края на краищата, Дела, адвокатът е един вид лекар, който се бори за справедливост. По дяволите! Само ако можех да установя какво се е случило на двайсет и шести обеда, щях да успея да намеря някакво слабо място в доказателствата на обвинението или да се установи, че клиентката ми е виновна.

— Шефе, не можеш ли да направиш нещо с алибито на Хелън Бартслър? Ако Хелън е знаела, че Милдред е мъртва… Защо е ходила до апартамента й?

— Вероятно за да види Даяна, но тогава би била… Чакай малко! — намръщи се Мейсън. — Сещам се за една причина.

— Каква?

— Да пусне писмото за Даяна в пощенската кутия.

— Разбира се! — възкликна Дела. — Възможно е да е отишла единствено заради писмото. Но защо?

— Искала е Даяна да го получи. Само че откъде го е взела и как? Дали Милдред й го е дала?… Чакай малко. Писмото сигурно е било написано по някое време следобеда преди разговора иа Милдред с Даяна и все пак именно Хелън трябва да го е пуснала в пощенската кутия. Защо е било толкова важно да бъде намерено там? Дявол да го вземе! Не можем да си позволим повече да се лутаме. Просто се налага да си изясним всичко до утре сутринта. Да проумеем от какво са продиктувани различните действия, да възстановим случилото се. Да вървим при Пол Дрейк, Дела, и да го накараме да се залови за работа.

15

Когато Мейсън и Дела Стрийт влязоха в кантората на Пол Дрейк, той вдигна поглед от бележките, над които работеше.

— Здравей, Пери. Как върви делото?

— Върви, ама срещу нас.

— Имам най-различни новини за теб.

— Казвай.

— Мисис Джери Крейсън е съседка на Ела Броктън и живее на Олив Крест Драйв две хиляди триста и девет — точно срещу къщата на Ела Броктън. Съседката си вре носа навсякъде и устата й хлопа като ханджийска порта, но иначе е умна и наблюдателна и не се стряска лесно.

— Какво знае? — попита Мейсън.

— Явно твърде много, Пери. След изчезването на детето се е заела да наблюдава какво става отсреща. На двайсет и шести вечерта в къщата било тъмно и със сигурност до девет часа там е нямало никой. Около девет, в най-големия дъжд, Ела Броктън се прибрала с такси и била сама до около единайсет и петнайсет, когато Хелън Бартслър пристигнала, паркирала колата и влязла. Почти веднага друга кола спряла наблизо, някакъв мъж слязъл от нея и отворил капака на автомобила на мисис Бартслър.

— Твоят детектив, нали? — обади се Мейсън.

— Аха, взимал е палеца на разпределителя, за да се обади по телефона и да получи нареждания.

— Най-сетне щастието ни се усмихва — разцъфна доволен адвокатът.

— Само че тези факти не стават за съда.

— Защо?

— Между мисис Крейсън и Ела Броктън съществува стара вражда. Ела Броктън се оплакала в полицията от семейство Крейсън, че й влизат в двора, и се стигнало до арест. Обвинила мисис Крейсън, че й отровила котката, и навярно са се намерили някакви косвени доказателства. Типична съседска вражда. И още нещо, Пери, ще ми бъде страшно неприятно, ако в съда стане ясно, че мой агент е развалил колата, за да може да докладва по телефона. Направил го е, защото не е имал друг изход. Надавал се е, след като се обади, ако жената е все още в къщата, да постави палеца на място, все едно нищо не е било. Ако пък я свари да се опитва да запали колата, да се притече на помощ като добър съсед, случайно паркирал наблизо, да порови из автомобила и да върне частта, докато уж преглежда електрическата система.

— И все пак това е щастлив обрат — повтори Мейсън — Досега всичко беше срещу нас. По целия пистолет има отпечатъци от пръстите на Даяна. Това, което ме вбесява, е, че не мога да проумея причините, криещи се зад различните постъпки. Защо фактът, че Карл Фреч е бил в стаята на Даяна Риджис и я е ударил по окото, толкова е развълнувал Милдред.

— Сигурно си на погрешна следа — предположи Дрейк.

— Не може да бъде, Пол. Когато чула разказа на Даяна за приключенията й, отначало Милдред го възприела нормално. Но след като премислила в продължение на четири-пет минути, очевидно се развълнувала, уговорила срещата за десет часа и се обадила отново на Даяна. Карл Фреч и насиненото око на Даяна имат някакво скрито значение. Други новини, Пол? Научи ли името на боклукчията?