— Договорът за събиране на боклука е притежание на жена, дяволски умна жена, която…
— Тя не ми върши работа — прекъсна го Мейсън. Не ми трябва, щом е умна. Кой всъщност събира боклука?
— Събира го един мъж на име Ник Модена. Има алчен поглед.
— Точно той ме интересува. Къде да го намеря?
— Върви в кантората си и ще ти го намеря до половин час. В момента е на работа.
— Добре. Нещо друго?
— Една русокоса красавица от моята агенция се е запознала с Карл Фреч.
— Определил ли й е среща?
— Още не. Дай му малко време.
— На него не му трябва време.
— Тя е добър детектив.
— Може ли да се защитава?
— Навсякъде и по всяко време — засмя се Дела.
— Силна ли е?
— Тежи около шейсет килограма и изглежда толкова скромна, като че ли е расла в саксия, а знае твърде много неща.
— А ако играта загрубее?
— Била е шампионка по бокс и е участвала в показни мачове с мъж за спаринг партньор. Добра е. Иска да знае докъде трябва да позволи на Карл да стигне в случай, че й определи среща.
— Е — рече Мейсън безпристрастно, — не й плащаме само за да излезе и да се държи срамежливо. От друга страна, не бих искал да я карам да го остави да прекали. Нейната задача е да събере информация. Кажи й да се постарае да разбере колкото се може повече, но най-добре сама да прецени.
— Много добър агент е — похвали я Дрейк, — неведнъж съм я използвал. Доста неща е готова да изтърпи, за да измъкне сведения, и обикновено успява.
— Добре. Ето какво ме интересува относно Карл Фреч: какво му е казала полицията, какво е отвърнал той и после какво са обяснили на Джейсън. Всичко още е прясно в съзнанието на младежа и той би трябвало да се разприказва.
— Сигурно ще се разприказва. Той е странен тип.
— Нещо друго?
— Изглежда, че Хелън Бартслър се е сдобрила с дядото. Двамата се заговориха веднага щом съдът се оттегли, и все още си приказват.
— Аха — отбеляза Мейсън, — това би могло да означава нещо. Кой пръв е подал ръка, знаеш ли?
— Джейсън разчупи леда. В началото тя се държеше резервирано, после той й каза нещо и тя започна да се държи малко по-дружелюбно.
— Е, всичко това ще ни помогне, Пол. Разбира се, то не обяснява отпечатъците от пръстите върху пистолета, както и някои други обстоятелства, но може би цялата картина ще започне да се изяснява. Повикай ме, като откриеш боклукчията.
— Следят го. Моят агент ми се обажда всеки път щом камионът за смет спре за по-дълго и той успее да намери телефон.
— Добре, следващия път, когато ти позвъни, разбери къде е. Ще отида да си поговоря с този Модена.
— Ще ти се обадя. Би трябвало… Телефонът иззвъня.
— Почакай, може да е той.
— Ало — обади се Дрейк, кимна към Пери Мейсън и отново заговори в слушалката. — Къде си, Джим?
После послуша, отбеляза си нещо на лист хартия и продължи:
— Добре, Мейсън иска да се свърже с него. На Уошингтън ли? Аха, аха… Тръгнал е към апартамента, където… разбирам. Добре. Чудесно, Мейсън ще бъде там след малко. — Дрейк закри слушалката с Длан. — Джим Мелроуз се обажда. Искаш ли да продължи да следи Модена, след като ти се свържеш с него?
— Не, повече няма да ми е необходим — отвърна Мейсън.
Дрейк каза на детектива:
— Джим, щом се появи Мейсън, можеш да си вървиш. Мейсън ще дойде на Уошингтън. Ти ще бъдеш непосредствено зад камиона, нали? Добре. Довиждане.
Дрейк затвори телефона и се обърна към адвоката:
— Ще го намериш на Уошингтън. Джим ще го следва.
Мейсън вдигна ръка в знак на одобрение.
— Добра работа свърши, Пол. Тръгваме. Искаш ли да дойдеш, Дела?
— Разбира се.
— Тогава побързай.
Те се втурнаха по коридора към асансьора, слязоха долу, изтичаха до паркинга и бързо се качиха на колата на Мейсън.
— Не е ли ужасно рисковано? — попита Дела Стрийт.
— Кое?
— Това, което правиш сега.
— Аха — съгласи се Мейсън, като умело провираше ше колата през движението. — Винаги има риск когато човек се залови за работа.
— Ами ако сержант Холкъм вземе дневника?
— Това — призна Мейсън — би било твърде лошо.
— А ако ти го вземеш и сержант Холкъм разбере?
— А това би било твърде добре — засмя се Мейсън.
— Не разбирам.
— И сержантът няма да разбере. Дела Стрийт въздъхна и се отказа да пита повече.
— Добре — усмихна се тя, — печелиш както винаги. Хайде, давай.
Те излязоха бързо от Уошингтън и бяха на по-малко от три преки от Корнайз, когато видяха камиона за смет да спира на една малка уличка. Детективът на Дрейк, който се движеше след него, забеляза Мейсън и Дела Стрийт и със знак нм пожела успех. Мейсън му кимна и той си тръгна.