— Добре, умнико, къде е?
— Дневникът е при чичо.
— Чичо?
— Чичо Сам — поясни адвокатът. — Пуснат е в пощата с надлежно залепени марки и ако смяташ, че е доказателство, сержанте, обърни се към пощенските власти на Съединените щати. Може би ще откриеш някакъв начин да ги накараш да ти предадат правилно адресиран и облепен с марки плик.
Лицето на Холкъм помръкна. В продължение на няколко секунди цареше пълна тишина.
— На мен тия номера не ми минават — избухна най-накрая сержант Холкъм. — Той иска само да ни забави…
— Той казва истината — намеси се Траг.
— Откъде знаеш? — настоя Холкъм.
— Защото това е най-простото, най-хитрото и, позволите, най-ефектното нещо, което може да се направи! — призна лейтенант Траг огорчено.
Мейсън, който усети нотка на поражение в тона на лейтенанта, завъртя ключа и запали колата.
— Е, господа, това е всичко, което знам.
— Знаеш ли какво пише в дневника? — попита Холкъм.
— Разбира се — отвърна Мейсън.
— И какво пише?
— Доникъде няма да стигнеш така, сержанте — обади се Траг. — Ще отидем при областния прокурор и ще видим дали не можем да измислим някакъв начин да вземем дневника от пощата.
Холкъм окончателно загуби контрол над себе си:
— Да го завлечем в Управлението и…
— И — прекъсна го Мейсън с усмивка — вестниците ще разкажат как вашият полицай е дал парчето хляб. Това ще бъде чудесна реклама! Наистина ще помогне на Даяна. Като си помисля, сержанте, няма да държа на формалностите и да ви искам заповед. Ако желаете да ме арестувате, няма да кажа и „гък“.
Лейтенант Траг сложи ръка върху рамото на сержант Холкъм.
— Хайде, сержанте, да вървим при областния прокурор.
Мейсън включи на скорост и потегли. Дела Стрийт въздъхна:
— Господи, шефе, ръцете ми са мокри от пот.
— Не ми говори сега, мила, струва ми се, че е най-добре да съсредоточа вниманието си върху шофирането. Подозирам, че ако по пътя до кантората наруша с нещо правилника за движение, ще бъда обвинен в опасно шофиране в нетрезво състояние. Полицейската радиокола се движи точно зад нас.
17
Дела Стрийт последва Пери Мейсън по дългия коридор. Адвокатът завъртя секретния ключ, отвори вратата на частната си кантора и й направи път. Тя го дръпна нетърпеливо за ръката.
— Казвай!
Мейсън се засмя, метна шапката си по посока на закачалката, ритна вратата и й напомни:
— Чака ни работа.
— Знам, но хайде, казвай.
— Първо един телефонен разговор, Дела — рече Мейсън. — Свържи ме с кантората на Пол Дрейк.
Тя направи гримаса.
— Добре де, мълчи си. Ако умра от напрежение насред кантората, лейтенант Траг положително ще те обвини в убийство.
Като нищо! — съгласи се Мейсън. — А ако той не го направи, сержант Холкъм ще ме бие с гумена палка, докато си призная. Свържи ме бързо с Пол и после ще поговорим.
След миг Пол Дрейк беше на телефона.
— Пол — започна Мейсън, — какво влияние имаш върху пресата?
— Никакво, но имам връзки тук-там. Една детективска агенция, която иска да процъфтява, трябва да има приятели навсякъде.
— Не знам в кой от вестниците е било — продължи Мейсън, — нито кога, но предполагам, че е било преди около седмица. Искам да откриеш кой е дал обява във вестника с обратен адрес пощенска кутия номер три хиляди деветстотин шейсет и две игрек зет.
— След колко време ти трябва? — попита Дрейк.
— Толкова скоро, че дори ти ще се изненадаш.
— Няма.
— След пет минути.
— Поне час.
— Пет минути.
— Хайде, четирийсет и пет.
— Пет минути! — Мейсън затвори телефона.
Дела Стрийт се намръщи замислено.
— Какъв е този номер? — попита тя.
— Не си ли спомняш?
— Струва ми се познат… Ах, да! Беше надраскан с молив на гърба на един от листовете от писмото на Милдред Данвил.
— Точно така, само че не номерът беше на гърба на листа.
— Какво искаш да кажеш?
— Писмото — обясни Мейсън — беше написано на гърба на листа.
— Не те разбирам.
— Листовете са откъснати от бележник с големина около десет на двайсет сантиметра. От хартията лъхаше лек аромат — като на пудра за лице.
— Искаш да кажеш, че Милдред е носила тези листове в чантата си?
— Навярно да. Искала е да си запише нещо, затова влязла в някое магазинче, купила е бележник и го е сложила в чантата си. Малко по-късно е отбелязала номера в бележника и още по-късно, когато е решила да пише на Даяна, просто е откъснала този лист, обърнала го е и е написала писмото на гърба му.
— Откъде знаеш, че това е номер на пощенска кутия, даден в обява във вестник?