— Искаш да кажеш да влезем?
— Разбира се. Ще звъннем на вратата.
— А ако тя каже, че…
— Най-вероятно не си е вкъщи. Прозорците до един са тъмни. Хайде да видим дали вътре има някой.
Двамата тръгнаха по широката циментова пътека, която водеше към верандата, оградена така, че малки деца спокойно биха могли да си играят, без да има опасност да паднат.
— Май си прав — отбеляза Дела. — Точно на детска градина прилича.
Мейсън натисна звънеца.
— Градим голяма теория върху съвсем дребен факт, но имам чувството, че не грешим.
От вътрешността на къщата прозвуча далечен и приглушен звън. Мейсън натисна отново звънеца, след това заедно с Дела заобиколиха и отидоха в задния двор. В слабата светлина, която проникваше тук от уличната лампа, се откроиха люлки, пясък за игра, дървена къщичка и макет на платноходка, дълга около девет метра, с малка каюта и ниска мачта.
— Ти наистина беше прав! — възкликна Дела. Мейсън наблюдаваше намръщено задния двор.
— Забелязваш ли нещо необичайно, Дела?
— Само това, че бих искала да бъда дете и да ме пуснат да се полюлея на воля.
— Доста майсторска дърводелска работа е хвърлена тук, нали?
— Аха.
— Една такава поръчка сигурно би излязла доста скъпо.
— Явно, че е правено по поръчка.
— Само че не по установените цени, а като услуга — имало е майстор наемател или близък приятел.
Дела кимна.
— Тази лодка — отбеляза тя — е определено нещо ново. Не съм виждала другаде такова нещо. Обзалагам се, че на децата им е много приятно да се катерят по нея и да си играят на пирати. Гледай — светлина от фарове пред къщата. Трябва да е Пол Дрейк.
Мейсън и Дела Стрийт заобиколиха, излязоха пред къщата и видяха Пол Дрейк и Анита Дорсет да слизат от колата.
— Пол — прошепна Мейсън, — в задния двор е пълно с развлечения за деца — голяма дървена лодка, почти като истинска, люлки и какво ли не. Прозорците на една съседска къща светят. Отидете там с мис Дорсет и вижте какво можете да научите. Дали мисис Кенард е организирала детска градина и изведнъж я е зарязала, изобщо завържете разговор. Кажете, че Анита Дорсет иска да се занимава с нещо подобно и се интересува от дърводелеца, работил при мисис Кенард. Опитайте се да разберете колкото можете повече за него.
— Защо, Пери?
— Възможно е той да знае къде е мисис Кенард — предположи Мейсън.
— Заслужава си да се опита — съгласи се Дрейк. — Предполагам, че няма да вечеряме, докато не я открием. Хайде, Анита, да вървим.
Мейсън и Дела Стрийт се загледаха след тях и видяха как входната врата на съседната къща се отвори и в блесналия златист кръг се изправи един мъж. Разговорът не се чуваше, но се чу как мъжът се обърна и извика жена си, която се присъедини към групата. Тихият разговор продължи дълго, после Анита Дорсет извади бележник от чантата си и записа нещо.
Вратата се затвори. Дрейк и Анита се върнаха при адвоката и секретарката му.
— Е? — нетърпеливо подкани Мейсън.
— Детската градина е съществувала до двайсет и шести миналия месец. След това жената изчезнала като дим.
— Без обяснения? — учуди се Мейсън.
— Позвънила по телефона на съседката си и я помолила да каже на всички клиенти, че детската градина се затваря, защото притежателната й е била в контакт с болни от шарка и е под карантина, да им обясни, че не го е обявила официално, за да не затрудни приемането на децата в други детски градини. Това се сторило ужасно подозрително на съседката и макар че направила каквото я помолили, любопитството да разбере повече и нуждата да поклюкарства не й дават мира. Мисля, че можем да се върнем там и да чуем много неща, след като… Ами по-късно, след…
— След какво? — заинтересува се Мейсън.
— А, нищо. Просто след известно време. Адвокатът се засмя.
— Искаше да кажеш след вечеря, Пол, и почти се издаде. Добре, какво разбрахте за дърводелеца?
— Казва се Търстън. Живял е под наем у мисис Кенард и после си намерил работа в монтажен завод и се преместил по-близо до него.
— Научихте ли адреса му?
— Не, но няма да е трудно, освен ако и той не се крие.
— Добре, Пол, свърши тази работа, и то бързо — нареди Мейсън. — Искам да откриеш този Търстън и да вземеш от него сегашния адрес на мисис Кенард. Няма да е лесно. Ще трябва бързо да се ориентираш в обстановката и да измислиш някаква приемлива история, за да получиш сведенията. Веднага щом имаш резултат, свържи се с мен и не оставяй Търстън нито за миг да се размисли и да предупреди мисис Кенард. Сигурно ще се наложи доста да се поизпотиш.
— А ти къде ще бъдеш? — попита Дрейк.
— При Джейсън Бартслър или в кантората си. Първо позвъни в кантората. Ако не съм там, обади се в дома на Джейсън Бартслър и кажи, че се налага да говориш с мен. Обясни, че си ми клиент и че трябва веднага да ми дадеш важни данни за документите, които ти изготвям.