В продължение на няколко секунди беше тихо, след това Бартслър каза многозначително на Гленмор:
— Моля те, Франк, провери това.
Гленмор изглеждаше смутен.
— Малко трудно ще е сега.
— Е, опитай.
— И ще ми бъде неудобно. Смятам, че лесно можеш да ме разбереш.
— Е, щом имаш такова чувство… Кажи на Карл да дойде веднага и помоли мисис Бартслър също да бъде така любезна. Обясни й, че е много важно.
Гленмор кимна и излезе от стаята. Бартслър задъвка пурата си.
— По дяволите, Мейсън — размишляваше той, — не е възможно и все пак трябва да е станало така.
— Може би — предложи Мейсън, — тъй като става въпрос за вашата съпруга и вашия доведен син, най-добре е да се направи двойна проверка, за да не се стигне до недоразумение. Не бих искал сляпо да приема нещо, което може в действителност да не съществува, особено щом то засяга вашите отношения.
— Ние със съпругата ми сме женени отдавна — заяви Бартслър, — няма вече чувства, които да ме заслепяват, и съм наясно, че за нея това поначало е било чиста сделка. Искала е да разполага с пари. Искала е положение. Искала е влияние. И както обикновено става, когато някой се опитва да продаде нещо, което не е за продан, купувачът не получава какво желае.
— А вашият доведен син? — попита Мейсън.
— Моят доведен син — повтори Бартслър с известно огорчение. — Няма защо да си кривя душата за този лигльо. Направо плаче за един хубав ритник. Той е надуто, самомнително, лицемерно, егоистично, суетно магаре.
— Доста пълен портрет — забеляза Мейсън.
— Нямам време, иначе бих намерил какво още да добавя. Той е способен на всичко най-лошо. Преизпълнен е от идеята, че трябва да живее като велик актьор, и е готов да направи всичко, абсолютно всичко за това, само не и да работи. Карл е едно от многото нищожества, които искат да започнат направо от върха.
— А майка му? — заинтересува се Мейсън.
— Тя е много привързана към него. Мисли, че в него са събрани качествата на всички най-големи холивудски звезди.
— И е готова на всичко, за да задоволи амбициите му?
— Да.
— Предметът на разговора ни, разбира се, е много деликатен — вметна Мейсън.
— По дяволите, няма значение! — избухна Бартслър ядосано. — Когато казвам „всичко“, разбирам не по-зле от вас какво означава това. Тя би излъгала. Би откраднала. Сигурно би убила, за да…
— За кого говорите? — чу се студен, изискан глас от другия край на стаята.
Бартслър вдигна поглед, видя жена си, стана и заговори:
— Мила, сигурно си спомняш мистър Мейсън и мис Стрийт?
— Добър вечер — поздрави тя хладно и после се обърна към Бартслър: — За кого говореше, Джейсън?
Джейсън срещна погледа й.
— Дявол да го вземе, щом искаш да знаеш — за теб.
— Разбирам. И да не би случайно да искаше мистър Мейсън да ти бъде адвокат в бракоразводното дело?
— Е, хайде да не…
Тя се усмихна ледено.
— Ако беше направил това, щеше да бъде малко прибързано. Утре следобед аз подавам молба за развод.
В продължение на един-два кратки мига Бартслър помълча, сетне процеди през стиснати зъби:
— Хубаво, тъкмо ще се сложи край на всичко.
— О, не, съвсем не — отвърна тя мило. — Това е само първият изстрел. Както ще потвърди мистър Мейсън, въпросът за нашето имущество тепърва ще се решава.
— Ако мислиш, че ще измъкнеш някакви пари за себе си и за твоя нехранимайко…
— Стига, Джейсън — прекъсна го тя рязко. — Мене можеш да обиждаш, щом смяташ, че имаш право като съпруг. Но сина ми остави на мира. Него го издържам аз и той по никакъв начин не зависи от теб.
— Ти го издържаш! — изсумтя Бартслър. — Взимаш пари от мен и му ги даваш.
— И все пак парите, които му давам, са мои.
— И затова той има толкова проклето самодоволно, независимо поведение — кипна Бартслър. — Държи се така, като че нищо не ми дължи на този свят, дори и уважение.
— Не знаех, че ти дължи нещо — промълви мисис Бартслър ледено. — Ако искаш уважение, трябва да Умееш да го вдъхваш.
— Ей сега ще му го вдъхна! Само да е направил това, което мисля, че е…
— Какво мислиш, че е направил?
— Мисля, че… Нека първо да чуем какво ще каже. Франк Гленмор влезе на пръсти в стаята и леко лопати глава.
— Няма ли го? — попита Бартслър.
— Не.
— Ако търсите Карл — обади се мисис Бартслър, — той ще се прибере доста късно. Доколкото знам, излезе на среща.
— С чия кола? — попита Бартслър.
— Не се безпокой, Джейсън, с моята.
— Проклетият разглезен самохвалко! — изруга Бартслър. — Само да избяга…
— Престани да го обиждаш, Джейсън. Всъщност той няма абсолютно нищо общо с теб. За него изцяло и напълно отговарям аз. Разбира се, той е горчиво разочарован, че не можа да замине отвъд океана като по-здравите си връстници…