— Разбира се, че не.
Мейсън стрелна с очи Дела Стрийт, а след това обходи с поглед стаята и го спря на един голям речник, поставен върху малка масичка. Взря се многозначително в речника, после в Дела и отново в речника и в Дела. Проследявайки погледа му, тя смръщи вежди, после изведнъж се усмихна и едва забележимо кимна. Мейсън се обърна отново към мисис Кенард:
— Разговаряхте ли с мистър Бартслър за нещо друго — освен за евентуална продажба на някаква мина?
— Не, разбира се.
— Как избрахте да се обърнете именно към него?
— Един приятел ме насочи.
— Кой е този приятел?
— Един майстор, който ми изпълни една поръчка и който разбира от мини.
— Вие го познавате отдавна, така ли?
— Да.
Дела Стрийт незабелязано се приближи до масата с речника.
— Ах, какъв чудесен речник! — възхити се тя.
Мисис Кенард се обърна и я погледна с все още премрежени като след силен удар очи. Дела Стрийт посегна към речника.
— Това седмото издание ли е? — попита тя, вдигна речника на около петдесет сантиметра от масата и после го остави уж ненадейно да се изхлузи от пръстите й.
— Изпуснах го — изпищя стресната секретарката.
Ударът от тежката книга върху пода и писъкът на Дела Стрийт вдигнаха неочаквано силен шум, който накара всички да замрат в напрегнато очакване на отклик.
— О — извини се Дела, — много съжалявам. — замълча.
Някъде от съседна спалня жално проплака дете и миг по-късно ревна с пълно гърло.
— Хайде, Дела — подвикна Мейсън, тръгвайки по посока към шума.
Водени от плача на детето, Мейсън и Дела Стрийт вървяха предпазливо през тъмната непозната къща, налучквайки пипнешком пътя и ключовете на лампите.
Намериха детето в една от спалните към двора. Мейсън светна.
— О, горкичкото! — възкликна Дела Стрийт, приближи се до креватчето му и го взе.
То веднага престана да плаче. Дела му се усмихна и избърса сълзите му.
— Здравей, бебчо — засмя се тя. — Как се казваш?
— Робърт Бартслър. Скоро ще стана на три годинки и моят татко няма никога вече да се върне — изпя на един дъх момчето, сякаш казваше стихотворение, което бе научило наизуст.
След това отново се разплака.
— Какво да го правя? — попита Дела.
— Облечи го — отвърна адвокатът. — Сложи му нещо топло и го приготви за излизане.
Мейсън се втурна към предната част на къщата и завика:
— Мисис Кенард! Мисис Кенард! Никой не отговори.
— Мисис Кенард! — викна още по-силно той пред прага на хола, където усети, че го лъха струя студен въздух.
— Мисис Кенард! — Адвокатът най-сетне се озова в антрето пред зейналия изход и видя, че колата му, която беше паркирал насреща, е изчезнала.
20
Мейсън завъртя шайбата на телефона и набра „централа“.
— Ало, ало, централа, свържете ме спешно с полицията! Побързайте, моля… Ало, Управлението на полицията ли е? Искам да говоря с лейтенант Граг.
— Няма го — чу се в отговор отсреща.
— Кой е дежурен в отдел „Убийства“?
— Сержант Холкъм.
— Свържете ме със сержант Холкъм. На телефона е Пери Мейсън. Обаждам се по спешност.
— Да, какво има? — попита след миг сержант Холкъм.
— Тук е Пери Мейсън. Моля, сержант Холкъм, веднага да изпратите полицейска кола на един адрес.
— Не може да бъде!
— Слушай, разбери ме правилно. Открих причината за убийството на Милдред Данвил и мисля, че знам кой е убиецът. Трябва бързо да се изпрати полицейска кола в къщата на Джейсън Бартслър, за да предотврати още едно убийство. Също и достатъчно полицаи, за да сме сигурни, че нищо няма да се случи, докато пристигна.
— Брей, какъв умник си бил! — подигра се Холкъм. — И предполагам, че като се хванем на въдицата, ти ще изпратиш на мястото репортери, като им разкажеш своята версия, за да излезе, че и полицията е убедена в нея. Съжалявам, Мейсън. Сам си изплети кошницата. Що се отнася до нашия отдел, ние знаем кой уби Милдред Данвил и защо.
— Виж какво, Холкъм — зае се да го уговаря Мейсън търпеливо, — не мога да ти изложа по телефона съображенията си, но съм абсолютно сигурен, че ако не изпратиш хора в дома на Джейсън Бартслър, ще бъде извършено второ убийство.
— Добре, ако това се случи, няма да забравя, че май и ти си бил замесен в него и ще можеш да обясниш на съда как така знаеш толкова много, а пък не си съучастник. Щом толкова много бързаш, защо самият ти не отидеш там?
— Някой ми е откраднал колата.
— Ах, така ли? Колко неприятно… Ха, ха, ха! Довиждане, Мейсън!
Адвокатът затръшна слушалката, щом чу изщракването в другия край на линията. Поколеба се за миг, огледа се за телефонния указател и като не го намери, позвъни на „Справки“.