— Моля, дайте ми домашния телефон на Джейсън Бартслър. Извънредно важно е.
— Момент, как се пише последното име?
— Б-а-р-т-с-л-ъ-р. И моля ви, побързайте.
— Момент.
Около петнайсет секунди по-късно гласът отново се обади:
— Номерът е Уестгейт деветдесет и шест четирийсет и три.
— Благодаря — отвърна Мейсън и започна светкавично да набира номера.
След малко някой попита:
— Кой номер набирате, моля?
— Уестгейт деветдесет и шест четирийсет и три.
— Момент.
След кратко забавяне гласът каза:
— Изглежда, линията е повредена. Ще съобщя да поправят. Бихте ли се обадили малко по-късно? Мейсън чукна с показалец по вилката на телефона, освободи линията и позвъни на таксиметровата служба.
— Може ли спешно да изпратите такси на булевард Килман хиляда сто деветдесет и едно?
— Съжалявам, но нямам свободни таксита в района.
— Но случаят е спешен. Въпрос на живот и смърт…
— Всички така казват — промърмори отегчено момичето. — Ако е толкова спешно, извикайте полицията или линейка. Мисля, че мога да ви пратя такси след трийсет минути, ако това ви устройва.
— Не ме устройва — изскърца със зъби Мейсън.
— Добре. Дочуване.
Мейсън завъртя номера на детективската агенция на Дрейк. Обади се нощната телефонистка.
— Пери Мейсън е на телефона. Къде е Пол? — попита я той.
— Каза, че отива да вечеря с някого…
— Ох, господи! — изпъшка Мейсън. — Имаш ли представа къде?
— Да. Остави телефон, на който мога да го намеря, ако стане нещо изключително важно.
— Обади му се — нареди Мейсън. — Кажи му за нула време да дойде на булевард Килман хиляда сто деветдесет и едно. Ще го чакам. Постой. Има ли някой в кантората, който може да дойде тук по-бързо от него?
— Не, мистър Мейсън, няма. Мисля, че мистър Дрейк…
— Добре тогава. Пол и Анита Дорсет са поканили на вечеря един човек на име Търстън. Кажи на Пол Да остави Анита с Търстън, а той самият да скочи в колата и да пристигне колкото е възможно по-бързо.
— Добре, мистър Мейсън.
Мейсън затвори телефона и закрачи из стаята. Дела Стрийт влезе с детето на ръце.
— Гледай, шефе, колко е сладък!
Мейсън разсеяно кимна в знак на съгласие.
— Готови ли сте да тръгваме?
— Да. Навлякла съм го добре, за да му е топличко.
— Трябва да се измъкнем оттук, а няма как — рече Мейсън. — Мисис Кенард е откраднала колата ми и сигурно е тръгнала да търси подкрепления. Не мога да накарам полицията да, действа и от таксиметровата служба отказаха да ми изпратят кола. Омръзнало им е да ги лъжат, че е въпрос на живот и смърт. Та така, Дела. Ще трябва да ги принудим да действат, щом не чуват с добро.
Той отново набра централа.
— Моля, свържете ме спешно с Управлението на полицията. Ало — заговори Мейсън веднага щом получи връзка. — На телефона е Джейсън Бартслър. Намирам се в дома си на Пасифик Хайтс Драйв две хиляди осемстотин и шестнайсет. Някакъв човек с маска на лицето се опитва да влезе през задната врата. Веднага изпратете патрулна кола.
От другата страна запитаха със странно спокойствие:
— Кой е телефонният ви номер, мистър Бартслър.
— Уестгейт деветдесет и шест четирийсет и три — отвърна Мейсън рязко.
— Човек с маска ли казахте?
— Да.
— Виждате ли го?
— Да. Побързайте! Изпратете хора или ще избяга.
— Мистър Джейсън Бартслър ли е на телефона?
— Да.
— От вашия телефон ли се обаждате?
— Да. За бога, изпратете някого, какво ви става?!
— Съжалявам, но първо затворете да ви се обадя за потвърждение. Току-що получихме заповед от сержант Холкъм да не обръщаме внимание на обаждания от вашия телефон, без да ги проверим. Изглежда, че някакъв адвокат се опитва да накара полицията да изпрати там кола, за да прокара чрез вестниците своята позиция по някакво дело за убийство. Нали разбирате, мистър Бартслър? А сега затворете да ви набера. Уестгейт деветдесет и шест четирийсет и три. Хайде, затворете.
Мейсън тресна телефона и изруга под нос.
— Какво има? — попита Дела.
— Този проклет глупак Холкъм! — избухна Мейсън. — Ще пукне от страх да не го подмамя публично да открие някакви подхвърлени доказателства и да гръмне по вестниците!
— И какво ще правим сега? — недоумяваше Дела.
— Пол Дрейк е на път към нас, или поне би трябвало да бъде, ако се е нахранил. Господи, надявам се, че няма да му позвънят точно когато му поднасят пържолата. Загаси лампите, Дела.
— Всичките ли?
— Всичките в тази стая. Почни от онзи край, а аз ще се погрижа за тоя.
Мейсън щракна един от ключовете, а Дела Стрийт загаси лампиона.
— И в останалите стаи свети — напомни тя.