— Здравей, Пол. Имаш ли пистолет?
— По дяволите, не, Пери. Защо?
— Няма значение. Хайде да тръгваме. Дела носи детето. Внимавай да не се спънеш, Дела.
— Какво става с лампите? — попита Дрейк. — Светят откъм задната страна на къщата. Не можеш ли да запалиш тези…
— Не, не — отсече Мейсън. — Никакви лампи, Пол. Хайде да се махаме оттук.
— Що за тайнственост, да не се занимаваш с отвличане?
— Нещо такова. Дай да ти помогна по стълбите, Дела. Внимавай сега… Седни на задната седалка… Пол, ти седни там, аз ще карам.
— Ох, господи! — изстена Дрейк. — Тя не е свикнала на твоето каране. Остави аз да…
— Сядай от тази страна — рязко нареди Мейсън. — Аз ще карам.
Дрейк въздъхна и се качи от дясната страна на колата. Мейсън седна зад волана, затръшва вратата, натисна газта и включи на втора скорост преди още моторът да е запалил.
— Внимавай за шапката си — пошегува се мрачно Дрейк с Дела Стрийт. — Потегляме!
Колата се отдели от тротоара, набра инерция, гумите й изсвириха на завоя и подскочи, когато Мейсън ВКЛЮЧИ на четвърта скорост.
— Дръж здраво детето, Дела — предупреди я Мейсън.
— Държа го.
Момченцето извика от удоволствие и се вкопчи с все сила в Дела.
— Тихо — нареди Пол Дрейк през рамо. — Още си твърде малък да разбираш живота, не знаеш на какво е способен този глупак зад волана. За бога, Пери, имай милост! Къде отиваме?
— В дома на Джейсън Бартслър.
— Стига колата да издържи толкова дълго и нищо да не ни се изпречи на пътя — измърмори Дрейк полушеговито. — Ако наистина искаш да не ми изтъркаш гумите, Пери, просто взимай завоите на две колела. Така ще стане по-бързо — като велосипед, — а другите две няма да се износят… Хей, какво правиш!… Аз само се пошегувах. За бога, Пери, успокой се! Намали малко!
От задната седалка Дела Стрийт въздъхна дълбоко и с облекчение.
— Е, това е последният завой преди къщата на Бартслър.
Момченцето изпищя от удоволствие.
— Ехааа…
— Говори само от свое име, синко — рече Дрейк през рамо.
Дела Стрийт се засмя — явно от нерви.
— Получих нови сведения от кантората, Пери — каза Дрейк, — за онова писмо. Милдред е накарала едно момче на велосипед да го предаде. Дала му половин долар. То казало на родителите си, когато прочело за убийството. Видяло снимката й и си помислило, че я познава, и после, когато прочело адреса… Боже господи, Пери, внимавай!
Мейсън натискаше педала на газта почти докрай и без да обръща внимание на знаците и светофарите по булеварда, се промъкваше покрай малкото коли по пътя. Детето на задната седалка настояваше да стои право, а Дела Стрийт здраво го държеше. Пол Дрейк мълчеше мрачно.
Зад тях се появи червена светлина и зави сирена. Дрейк се завъртя и отбеляза лаконично:
— Е, Пери, намери си го. Мейсън още по-силно натисна газта.
— Остават още четири-пет преки. Нямаме време да спираме и да обясняваме.
Полицейската кола заръмжа още по-силно, Мейсън увеличи скоростта, но полицията не изостана. Сирената запищя пронизително, принуждавайки другите коли да замръзнат на място, което само допълнително улесни Мейсън да подкара с пълна скорост.
Полицейската кола направи опит да го догони, но от един момент нататък двете коли се понесоха бясно по булеварда на постоянна дистанция.
— Ей сега ще започнат да се целят по гумите — предупреди Дрейк. — Когато стрелят по шофьора, не е толкова страшно. Винаги се прицелват по-високо, но стрелят ли по гумите, непременно улучват някой от пътниците.
— Дръжте се. Това е ъгълът — извика Мейсън.
Той зави остро, натисна педала на спирачката, отпусна го, натисна го отново, пак го отпусна и залегна над кормилото.
По паважа се появиха дълги следи от горяла гума, която засвистя по-силно от сирената. Колата поднесе, после рязко се изправи, стъпи отново на четири колела и полетя напред като стрела. След две преки Мейсън закова до тротоара.
Зад тях полицейската кола също спря, издавайки остър звук. Мейсън беше вече отворил вратата и тичаше по пътеката към дома на Джейсън Бартслър. От полицейската кола се чу рязка заповед:
— Спри или ще стрелям!
Мейсън се обърна.
— Бързай, проклети глупако! Трябва да предотвратим убийство!
Полицаят остана непоклатим.
— Спри или ще стрелям!
Мейсън спря. От вътрешността на къщата се чу изстрел. След половин секунда изгърмя още един, куршумът проби големия прозорец откъм фасадата и там зейна дупка, около която се появиха пукнатини.
Мейсън махна на полицаите.
— Бързо! Пригответе се за стрелба.
От вътрешността на къщата се раздаде трети изстрел.
— Направи нещо, Пол! — изстена Дела Стрийт. След това пусна детето и затича към полицейската кола.