— Това е Пери Мейсън, адвокатът. Опитва се да предотврати убийство!
— Мейсън е, вярно — достигна до ушите на секретарката.
Пол Дрейк се измъкна от колата.
— Грижи се за детето, Дела — викна той и се втурна към задната страна на къщата.
Полицаите също се разтичаха — един по стъпалата към входната врата, а друг заобиколи към вътрешния двор.
В къщата изтрещяха още два последователни изстрела. Мейсън се хвърли с цялата си тежест върху вратата, но отхвръкна обратно. Полицаят до него вдигна приклада на пушката си и го стовари с все сила върху рамката на прозореца, който гледаше към предната веранда. Стъклото иззвънтя, полицаят бутна с крак назъбените парчета, останали отдолу, и скочи в осветеното помещение.
Мейсън го последва толкова бързо, че сенките им се сляха. От вътрешността прозвучаха рязка заповед, пукот от пистолет, гърмеж от пушка и накрая настъпи тишина.
Лампите във всекидневната, която Джейсън използваше като кабинет, светеха. Вратите бяха отворени.
— Насам — извика Мейсън.
— Почакай — рече полицаят. — Спокойно. Първо ще отворим входната врата.
— Не, не, насам. Тук има труп.
Полицаят погледна към мястото, което му сочеше Мейсън. През вратата се виждаха рамото и ръката на човек, проснат на пода. Ръката държеше автоматичен пистолет.
Полицаят се поколеба, след това тръгна рязко, като държеше пушката си готова. От задния прозорец се чу глас:
— Хей, Бил, един човек избяга оттук. Пол Дрейк го хвана, но не успя да го задържи. Онзи се откопчи точно когато се приближавах. Изкрещях му да спре, а той се прицели в мен и аз стрелях. Успя да избяга през задния двор в уличката. Но го улучих. Оставил е следи от кръв.
— Тичай и го хвани! — изрева полицаят. — Какво чакаш?
— Реших първо да съобщя.
— Добре, вече ми съобщи! Не го изпускай! Тук има труп.
Полицаят и Мейсън влязоха в стаята. Върху килима на всекидневната бе проснат Джейсън Бартслър. От крака, който беше свит под тялото му, бавно изтичаше червена струйка.
Мейсън коленичи и хвана китката на Бартслър.
— Пулсът му е добър — съобщи адвокатът. — Трябва да го обърнем и да видим дали има други рани.
— Вземи пистолета от ръката му — нареди полицаят.
Мейсън обърна Бартслър на другата страна. Пистолетът се изплъзна от безчувствените му пръсти. Без да се бави, адвокатът разтвори халата и повдигна горнището на пижамата, разгърна го, а полицаят, който все още държеше пушката в едната си ръка, смъкна с Другата панталоните и огледа тялото.
Един куршум беше пронизал крака на Джейсън Бартслър точно при дясното коляно и беше излязъл през прасеца. Изглежда, че това беше единствената рана.
Мейсън се наведе и помириса дулото на автоматичния пистолет. С него току-що беше стреляно.
— Припаднал е от шока — обади се той. — Изглежда, че куршумът е улучил ставата. Хайде да го вдигнем на кушетката и да му дадем малко бренди.
— Ей, слушай — заповяда полицаят, без дори да помръдне, за да изпълни молбата на Мейсън, — я сега ми кажи туй-онуй. Какво става тук?
Той отиде до входната врата, отключи я и се върна.
— Някой се е опитал да убие Джейсън Бартслър — заяви Мейсън.
— На мен ми се струва, че Джейсън Бартслър се е опитал да убие някого.
— Ще има възможност да ви разкаже, когато дойде в съзнание. Дайте сега да го вдигнем на тази кушетка.
Адвокатът намери бренди, навлажни устните на Бартслър, доближи го под ноздрите му и се обърна към полицая:
— Най-добре ще е да извикате линейка.
Навън отново засвири сирена, затрептя и замлъкна. Една кола приближи и спря до тротоара пред къщата.
— По звука прилича на линейка — обади се полицаят.
— Не знам как е пристигнала тук, ако не по телепатия — отбеляза Мейсън.
Клепачите на Бартслър потрепнаха. Мейсън мушна ръка под главата му.
— Пийте. — И наля бренди в гърлото му.
Бартслър преглътна, закашля се и после протегна ръка към чашата.
— Улучих ли го? — попита той.
— Все още не знам — отвърна Мейсън. От верандата се чуха тежки стъпки. Няколко души се втурнаха един през друг в стаята и се спряха, когато забелязаха хората вътре. Лейтенант Траг погледна към полицая от радиоколата, към човека на кушетката и към Мейсън.
— Какво е станало? — поиска да узнае той.
— Франк Гленмор се е опитал да убие Джейсън Бартслър. Мисля, че пристигнахме навреме. Един от полицаите стрелял по Гленмор, докато той се е измъквал през задната врата.
Преценявайки бързо положението, Траг нареди на полицая от радиоколата:
— Добре, вървете и помогнете на колегата си. Вижте дали може да откриете Гленмор. Ние ще се погрижим тук. Как се чувствате, Бартслър?