— Доста зле — промълви раненият. — Какво можем да направим за това коляно?
— Ще извикаме линейка — успокои го Траг и се обърна към Мейсън: — Съжалявам, че не дойдохме по-рано. Нямаше ме. Когато се върнах, Холкъм ми каза за телефонния ви разговор. Въобразяваше си, че е постъпил умно, смяташе, че искаш да подхвърлиш на полицията подставени от теб фалшиви доказателства и да им придадеш достоверност.
— Знам.
— Вината не е изцяло негова — промърмори Траг, после се обърна към Бартслър: — Можете ли да ни кажете какво се случи?
Бартслър протегна ръка към втората чаша бренди, която Мейсън му подаваше, и започна:
— Някой се обади на Гленмор. Чух, че разговаря доста развълнувано. Малко след това исках и аз да позвъня, но телефонът не даваше никакъв сигнал. Бях много учуден. Погледнах отзад и видях, че жиците са прерязани. В този момент започнаха да ме обхващат подозрения. Отидох до бюрото и взех автоматичния си пистолет. Но не подозирах Гленмор. Подозирах жена си. Гленмор влезе. Попита ме нещо и мина зад стола… Не знам какво ме накара изведнъж да се усъмня, погледнах в огледалото и видях, че държи пистолет. Скочих от стола и посегнах към пистолета си, а той стреля. Улучи ме в коляното и ме повали на земята. Все още не бях успял да извадя пистолета си. Бях напълно безпомощен и видях как Франк внимателно се прицелва. В очите му прочетох намерението му да ме убие. В този момент се чу полицейска сирена и свистенето на гуми иззад ъгъла — и това обърка Гленмор. Той погледна неспокойно през рамо и стреля прибързано. Извих тялото си така, че куршумът мина покрай главата ми и се заби в пода. Мисля, че изсвистя покрай мен на по-малко от два сантиметра. Тогава измъкнах пистолета си и Франк побягна. На вратата се обърна и двамата стреляхме. Не знам да ти го улучих, или не. Стрелях още веднъж напосоки, когато той се обърна и побягна. Мисля, че тогава го улучих, защото той се препъна, хвана се за вратата, обърна се и стреля отново. Полудявах от болката и шока. Чух тропота на тичащи хора и… навярно съм припаднал… Това е всичко. А вие как така сте тук, Мейсън?
— Предположих, че ще стане така — обясни Мейсън. — Знаех, че Милдред Данвил е взела внука ви от Хелън и го е скрила някъде. Имах причини да мисля, че той е при мисис Дж. С. Кенард. Спомняте ли си, че тя е идвала при вас вечерта, когато на Даяна й насинили окото?
— Да, да. Само че тя искаше да ме види във връзка с един минен участък.
— Така е казала. Но ето какво наистина се е случило. Милдред Данвил не й вдъхнала доверие. Жената знаела името на момчето — Робърт Бартслър. Потърсила в телефонния указател, намерила само един Бартслър и позвънила. Обадил се Франк Гленмор. Тя му обяснила, че дете на име Робърт Бартслър е оставено при нея от някаква жена на име Милдред Данвил, и попитала дали всичко е наред. Гленмор бързо преценил, че ако успее да се добере до детето, би получил голяма власт. Явно знаел за предстоящия развод. Близко до ума е, че е възнамерявал да даде детето на онзи, който предложи най-висока цена. Не знам какво точно е било положението тук, но е съвсем ясно какво се е опитал да направи Гленмор. Повикал е мисис Кенард и когато тя позвънила на вратата, измислил предлога за минния участък, за да заблуди Даяна. Не очаквал, че когато отвори, ще има свидетели. Завел мисис Кенард в някоя от стаите, за да уговорят подробностите и да сключат сделка. След това я довел при вас, като предварително я подучил как да ви предложи минния участък. Предполагам, че по-голямата част от разговора е водил Гленмор.
— Точно така. Но къде е внукът ми, Мейсън? Ако сте го открили…
— Спокойно — рече Мейсън. — Ще стигна и до това. Искам да изясня другите неща, докато лейтенант Траг е тук. Всъщност трябваше по-рано да разгадая какво се е случило тук. Ако си спомняте, Гленмор каза, че е разговарял с нея само няколко минути, преди да я доведе при вас, а вие също сте разговаряли с нея не повече от няколко минути. И все пак ние знаем, че тя трябва да е престояла в къщата около четирийсет и пет минути, а може би и по-дълго. И тъй като вие сте я приели за десетина минути, явно, че Гленмор я е задържал, за да обсъдят всичко надълго и нашироко. В крайна сметка са стигнали до сделка и Гленмор си е оплел кошницата. Вие сте били в ръцете му.
— Долен измамник — изруга Бартслър. — Бях го хванал във финансови машинации и исках да изясня тази работа. Настоях да извикаме експерт счетоводител и човекът щеше да дойде утре. Но не съм си представял, че положението е било толкова сериозно.
— Според уговорката с Гленмор — продължи Мейсън — мисис Кенард отишла с малкия Робърт да живее при сестра си, като много внимавала да не я проследят. Но когато разказвала на Милдред как са й насинили окото, Даяна споменала, че една възпълна жена, която накуцва, е звъняла на вратата ви при пристигането й. Милдред веднага разбрала какво се е случило. След такова недвусмислено описание не било трудно да се досети, че Гленмор сигурно е подкупил мисис Кенард да я предаде. Тогава Милдред решила да се сдобри с Хелън Бартслър и се уговорила да се срещне с нея в десет часа. Но преди Хелън да отиде на срещата, Франк Гленмор бил вече там и накарал Милдред да замлъкне завинаги.