— А откъде е разбрал, че Милдред го е разкрила? — попита Бартслър.
— Обяснението може да бъде само едно. След като научила чрез Даяна за разговора на Гленмор с мисис Кенард, Милдред е направила фаталната грешка да телефонира на Гленмор и да го изобличи. Може би е Щяла да успее по този начин, ако мотивът на Гленмор е бил само алчност, но струва ми се, че ще открием и други, все още неразкрити причини, поради които е искал да държи в ръцете си Джейсън Бартслър. Бил е притиснат до стената и нищо не е можело да го възпре. Твърде вероятно е Милдред да го е поканила да Доведе детето в дома на Хелън. Вместо това той е отишъл там, готов на всичко, но не и да се откаже от детето, докато не получи онова, което иска. Милдред е имала пистолет. Направила е глупостта да прибегне до него. Гленмор й го е отнел и в безумното си отчаяние я е застрелял, след това е изтрил отпечатъците от пръсти, занесъл го е в апартамента на Милдред и го е оставил на такова явно място, където Даяна със сигурност да го види и пипне.
— Как е влязъл там? — попита Траг.
Мейсън се усмихна.
— За човек в неговото отчаяно положение някаква си ключалка на обикновена външна врата не може да бъде сериозна пречка.
— Ако наистина е така — отбеляза Траг, — то Хелън е лъгала, че…
— Разбира се — прекъсна го Мейсън нетърпеливо. — Опитваше се да спаси собствената си кожа. Поначало на Хелън не й е било лесно и без усложненията с това убийство. Тази история има много страни, които ние все още не знаем, лейтенанте. Излишно е сега да губим време с тях. Но когато е видяла, че сигурно ще вали, Хелън е отворила крана на цистерната…
— Тук беше напълно прав — призна лейтенант Траг. — Един от полицаите от отдел „Убийства“ дойде при мен след заседанието на съда днес и ми каза, че си спомня ясно как кранът на цистерната е бил отворен и от него е изтичала силна струя.
— Това е един от най-важните моменти в делото — кимна Мейсън, — защото доказва възможността Милдред да е била убита, преди да завали. И в действителност е била убита значително по-рано, отколкото предполагахте.
— А внукът ми? — намеси се Бартслър. — По дяволите, искам да видя внука си. Ей сега някой проклет доктор ще ме приспи с упойка… Искам да видя внука си.
Мейсън се обърна към един от полицаите:
— Бихте ли помолили мис Стрийт, която чака навън в колата, да доведе тук момченцето? Кажете й, че е безопасно и че не крием нищо от полицията.
Сержантът погледна към Траг за потвърждение.
— Върви — нареди лейтенантът.
Отвън долетя шум от стъпки на човек, който зави тичешком по пътеката откъм задния двор към къщата, изтрополи глухо по верандата и накрая полицаят от патрулната кола нахълта в стаята, улови погледа на лейтенант Траг, кимна и доложи:
— Дрейк го откри под навеса за дърва в съседната къща. Ще трябва да побързате, лейтенанте. Има ли стенограф тук?
Траг свъси вежди и огледа хората около себе.
— Оставете на нас детето и вземете със себе си Дела Стрийт — предложи Мейсън.
— Ще трябва да побързате — повтори полицаят. Траг закрачи решително и пресрещна Дела Стрийт на вратата.
— Бързо, мис Стрийт, елате с мен. Имате ли писалка и бележник в чантата си?
Тя кимна.
— Ще издържите ли на изпитанието да запишете едно предсмъртно признание?
Тя кимна отново.
Мейсън взе момченцето от секретарката си, даде й знак да мълчи и влезе в стаята с малкия Робърт Бартслър.
21
Дела Стрийт се сгуши до Пери Мейсън на предната седалка на колата. Адвокатът превключи скоростите и се отдалечи от голямата къща, където хората безредно се тълпяха, репортерите от вестниците щракаха със светкавиците на фотоапаратите си и задаваха въпроси.
— Доста неприятно, а, Дела? — попита Мейсън загрижено.
— Доста неприятно, но не непоносимо. Бил е улучен с едри съчми в гърба. Не са го уцелили в гръбнака, но… Е, разбира се, това беше краят му и те бяха доста груби, за да може предсмъртните му показания Да се приемат в съда. Казаха му, че умира, и го накараха да повтори, че знае това.