— Той призна ли?
— Да, всичко. Но за теб няма нищо ново. Лейтенант Траг се удиви колко точно си успял да възпроизведеш случая и до най-малките подробности. Гленмор е отговарял за експлоатацията на мините и е получавал процент върху тонажа от натрошена руда. Всичко е доста объркано, но важното е, че в някои от мините са попаднали на твърде богата на метал руда и Гленмор започнал нелегално да я смесва с обикновена скална маса, така че да получи същия краен продукт. Естествено, много по-лесно му е било да добавя отпадъчната скала, отколкото да копае. По този начин е получавал почти двойна печалба. Неминуемо някои от отборните служители в мината е трябвало също да бъдат въвлечени. У Бартслър се зародили съмнения и Гленмор се заел да търси някакъв коз срещу него, нещо, което би… Какво да ти обяснявам, всичко останало ти е ясно.
— Той спомена ли, че момчето не е внук на Бартслър?
— Не, честно казано, шефе, мисля, че не е знаел. Очевидно е смятал, че Милдред Данвил просто се е намесила в играта и е отвлякла детето… Боже господи! Това пък какво е?
Мейсън изви колата така, че фаровете осветиха една фигура, която куцукаше по улицата.
— Човек, когото явно са нападнали и ограбили… Но това е Карл Фреч!
Мейсън отвори вратата и изскочи на тротоара.
— Здравейте, Фреч. Какво се е случило? Фреч му хвърли поглед, който очевидно трябваше да бъде изпълнен с достойнство и презрение, и отмина.
— Ей! — подвикна Мейсън. — Какво се е случило? Младежът дори не се обърна назад.
— Исках да поговоря с него — обясни Мейсън на Дела Стрийт — и да му съобщя за събитията вкъщи… Е, добре, нека си върви.
— За бога, какво ли може да му се е случило? — попита Дела Стрийт.
Мейсън се засмя:
— Забрави ли, че беше излязъл с жена от агенцията на Пол Дрейк? Тя имаше задачата да получи сведения, но да не го оставя да прекалява. И ако си спомняш, въпреки скромния си вид девойчето е шампион по бокс в категория перо за жени и е излизало на ринга с мъж като спаринг партньор. Явно, че Карл се е главозамаял от побойническия си успех. Ако иска да играе ролята на пещерен човек, би трябвало да изучи мъжкото изкуство на самозащита.
Дела Стрийт се разсмя.
— Само да го види Даяна! Чудесно са го подредили — до утре сутринта окото му ще посинее.
— Детективите на Пол Дрейк си ги бива — отбеляза адвокатът, — но колите му са в ужасно състояние.
— А как ще се прибере Пол, като му взехме колата?
— Полицията ще го закара. Тъй като е присъствал по време на престрелката, ще го вземат за свидетел и ще го задържат още час-два. Междувременно, Дела, нас ни чака една задачка.
— Аз съм ясновидка: Отиваме да хапнем.
— И да се отървем от вкуса на шоколада. Повдига ми се от него — призна Мейсън.
— На мен също — засмя се Дела.
— Може би ще намерим някъде чудесна сочна пържола с гъби, картофи по лионски и франзели на филийки, препечени до златистокафяво, които да хрупкат…
— И тъй като е късно вечерта — намеси се Дела Стрийт — й няма да имаме повече клиенти, може да поръсим малко стрит чесън върху хлебчетата, а?
— И да изпием бутилка червено вино — добави Мейсън.
— Какво ни бави? — попита Дела Стрийт.
— Само страхът сержант Холкъм да не ни хване, че караме с превишена скорост — призна адвокатът с усмивка.
— Как ще съобщиш на Бартслър, че момчето не му е внук?
— Не ставай глупава! Изобщо няма да му кажа.
— Значи ще го оставиш да…
— Защо не? — попита Мейсън. — Момчето остана сираче. Никой не знае кой е баща му. Майка му е убита. Според акта за раждане той е син на Робърт Бартслър и има законното право да носи името Робърт Бартслър младши. Бартслър има много пари, а малчуганът ще помогне на Хелън й Джейсън да се сдобрят…
— Но няма ли Бартслър да разбере? Няма ли да види, че детето не прилича на никого от семейството? Че…
Мейсън се засмя:
— Дела, трябваше да видиш как Бартслър се радва на детето, за да разбереш как тълкуваме фактите според желанията си. Преди да дойде линейката и да му поставят упойка, той видя малкия и кълна се, че в този момент бе забравил за болката в коляното. Лицето му сияеше и като се има предвид какъв заклет скептик е, прояви удивително лековерие.
— В какъв смисъл?
— Търсеше общи семейни черти. Според него момчето имало челото на майка си и устата на баща са, а очите му били точно копие на очите на майката на Бартслър и…
— Боже господи! — възкликна Дела. — И това от устата на скептик, който се гордее с факта, че трудно може да бъде убеден в каквото и да било.
— Точно така. Още един пример на каква доверчивост е способен човек въпреки всичките си усилия да изповядва непоклатим, суров скептицизъм, когато става въпрос за нещо, в което иска да повярва. Колко хора могат да се погледнат в огледалото и да се видят такива, каквито са в действителност? Те виждат въображаемия образ, който са изградили за себе си — с десет-двайсет години по-млади, отколкото са.