Дела Стрийт се разсмя:
— Това вече се отнася за жените.
— Не, жената е по-честна към себе си, малко по-критична в оценката си. Жените не се самозалъгват като мъжете. Те са и по-романтични, но и по-реалисти.
Мейсън зави и влезе в една странична уличка.
— Спомняш ли си това уединено място, Дела? — въодушеви се той. — Тук сервират чудесни питки, запечени със сирене и подправки отгоре.
— О, да! — възкликна Дела. — И имат чудесно вино. Отдавна не сме идвали тук, шефе.
— С Пол Дрейк често се срещахме тук — спомни си Мейсън. — Чудя се дали Пол е успял да довърши вечерята си. Така и не разбрах.
Мейсън и Дела Стрийт влязоха в малкия ресторант. Оберкелнерът ги позна и ги настани в едно сепаре.
— Какво ще правиш с дневника на Милдред? — заинтересува се Дела Стрийт, след като изпиха по един коктейл, придружен със зелени маслини.
— Ще го изгоря — заяви Мейсън — с подходяща церемония. В края на краищата адвокатът е нещо като лекар, само че лекарят лекува телата на хората, а адвокатът съзнанието им. Макар че по — добре да се възползваме от възможността за едно изнудване в името на доброто.
— Хелън ли искаш да сплашиш?
— Да. АКО се държи добре и се отнася с Бартслър както трябва, ще й обещаем, че няма да показваме дневника на никого.
— Ще я обвинят в измама ли?
— Точно така.
— А Бартслър? На него кой ще му държи юздите?
— Разчитам на внука му. Той…
— О, боже? Ето го и Пол Дрейк пристигна.
Дрейк се изправи до масата им.
— Мини навътре, Пери. Да не си мислите, че ще вечеряте само двамата, без мен?
— Какво става? — попита Мейсън. — Не беше ли свършил с вечерята, когато те повиках но телефона?
Дрейк се намръщи, сякаш се мъчеше да си припомни нещо отдавна отминало.
— А, вечерята. Хапнах, хапнах. Не стигнах до десерта, но си хапнах. Само че оттогава много вода изтече.
— Искаш да кажеш, че пак си огладнял и смяташ да натрапиш компанията си на нашата вечеря? — намигна закачливо Мейсън.
— Точно така — заяви Дрейк — Дойде ми наум, че сте тук. Онези проклети полицаи ме оставиха да се връщам с такси. Разходите са за твоя сметка. Леле майчице, как не останахте у Бартслър още пет минути?!
— Защо?
— Трябваше да видите Карл Фреч.
— Видяхме го.
— Къде?
— На улицата, около две преви преди къщата. Вървеше пеша.
Дрейк отметна глава и се разсмя. — Малко преди да се прибере, се обади детективката, за да ми докладва. Спомняте си, че е участвала като боксьор в…
— Да, спомням си. Какво ти докладва?
— Накарала е Карл да признае, че е бил в апартамента на Даяна. Той се увлякъл да се хвали как е заблудил полицията.
— Защо е ходил в апартамента, Пол?
— Трябва ли да ти обяснявам?
— Само за това ли?
— Само за това. Според сведенията младежът е един нахален женкар, който с изнудване и юмруци допълва така наречения си чар. Похвалил се на моята детективка, че нито една жена не могла да му устои. Направил восъчни отпечатъци от ключовете на Даяна.
Твърдял, че когато едни мъж удари яко една жена, след това тя изпитва инстинктивно биологично желание да му се отдаде.
— Продължавай — усмихна се Дела Стрийт, — започна да става интересно.
— Не забравяй, че детективката ми докладваше доста набързо и по телефона. Наложи се да запази по-пикантните подробности за по-късно. Но за да измъкне сведенията, тя оставила у Карл впечатлението, че е попаднал на лесна бройка, и когато разбрал, че си е направил сметката без кръчмаря, той решил да прибегне до физическо насилие. Детективката ми смята, че си е счупила кокалче на ръката. Колата на Карл останала при нея, а той се прибрал пеша.
— И как му се е отразило всичко това. Пол?
— Трябваше да го чуеш как ридае пред лейтенант Траг. Имаше няколко избити зъба и фъфлеше като…
— Някой идва — прошепна Дела Стрийт.
Мейсън вдигна поглед и видя един мъж от друга маса, който беше оставил дамата си и се приближаваше към него.
— По дяволите, Дела — измърмори адвокатът — изглежда, че никога няма да ни оставят насаме.
— Е, ще си тръгна, щом се сърдиш — засмя се Дрейк. — Канех се да потанцувам с Дела преди…
Човекът застана до сепарето и леко се изкашля.
— Извинете, че ви прекъсвам — започна той, — но вие сте Пери Мейсън, нали? Виждал съм ви в съда, Мистър Мейсън, цяла вечер се опитвам да се свържа с вас. Когато влязохте тук, помислих, че съдбата ви е довела. Просто трябва да се посъветвам с вас за нещо, което ме безпокои. Нещо твърде мистериозно и много важно.