— Шест хиляди седемстотин и петдесет.
— Трябва да е най-много на километър. Птицефермата заема площ от дванайсет декара. Странно е, че номерират къщите по булевард, край който земята е разделена на парцели от четири до двайсет декара, но това е Южна Калифорния и…
— Ето я! — възкликна Дела Стрийт. — Ето там вдясно.
Мейсън спря колата.
— Никъде не свети — отбеляза секретарката.
— Според Даяна Милдред трябваше да бъде тук в десет часа, нали?
— Да.
— Разбира се, възможно е да са отменили срещата — допусна неуверено адвокатът. — Това обяснява защо Даяна не дойде. Очевидно това местенце на Хелън Бартслър е доста приятно.
— Каква е тази цистерна отстрани на къщата? — попита Дела.
— За дъждовна вода — отвърна Мейсън. — Преди човек можеше да види много такива цистерни, но откакто водоснабдяването в града се подобри, те излязоха от мода. Тази сигурно си е била открай време тук.
— Вярно — засмя се Дела, — няма по-добра вода за миене на коса от дъждовната, но сега жените от тукашните ферми ходят във фризьорски салони.
— Ще почукам на вратата — обяви Мейсън, — за да проверя дали има някой вкъщи. Дела, подай ми, моля те, фенерчето от жабката.
Дела Стрийт му подаде фенерчето и каза:
— И аз ще дойда с теб.
Те прекосиха тясната циментова пътечка, изкачиха се по дървената стълба до верандата пред входа и с помощта на фенерчето намериха звънеца. Мейсън натисна бутона. В къщата глухо иззвъня.
След този пръв кратък зов адвокатът се вслуша в безмълвния покой, царящ вътре, после натисна с палец бутона и го задържа дълго и настойчиво, завършвайки с три отривисти позвънявания.
Вътре беше тихо като в гробница. Мейсън опита внимателно бравата.
— Недей, опасно е — предупреди го Дела. Вратата беше заключена.
— Имам чувството, че ще задействаме някакъв капан — призна неочаквано секретарката.
— Аз също — сподели адвокатът. — Все пак ще хвърля един поглед наоколо, Дела.
Те тръгнаха по пътечката, която завиваше около къщата и водеше към задния вход, изкачиха се по стълбите, почукаха на вратата и след това натиснаха бравата. И тук беше заключено.
Зад къщата теренът беше наклонен и образуваше малка долчинка. В светлия кръг от фенерчето на Мейсън най-напред изникнаха кокошарниците, накацали по високото около падинката, сетне се мярна дъното ала лъчът се стрелна обратно, спря за миг и пак се спусна Долу, шарейки напред-назад.
Някаква сгърчена фигура се чернееше неподвижна и безмълвна на земята. По русата й коса се стичаха студени капки дъжд.
Мейсън чу как Дела Стрийт шумно пое дъх.
— Спокойно, Дела. Не се стряскай.
— Шефе, недей да ходиш долу.
— Само малко ще се приближа, Дела. Трябва да видя дали е жива.
— Недей! Ох, моля те, шефе, недей! Това е…
— Спокойно — повтори Мейсън, хвана я под ръка и я поведе по поставената на стръмния склон дъска с наковани напречно летви за стъпала.
Облечените в ръкавица пръсти на Дела Стрийт се впиха в ръката на Мейсън.
Адвокатът движеше непрестанно осветлението, изучавайки обстановката, и тихо, но напрегнато коментираше:
— Застреляна в тила… Навярно при опит да избяга… Виж, Дела, как лявата ръка се е вкопчила в калта. Обърни внимание на дългите бразди, които пръстите й са изкопали по насипа — трябва да имат към шейсет сантиметра. В калта положително са останали някакви следи от стъпки. Хайде да огледаме… Да, явно само нейните и на още една жена. Ето оттук е паднала… Хлъзнала се е около половин метър и… Какво е това?
Мейсън рязко изгаси фенерчето.
— Слушай!
В далечината, приглушен до едва доловимо стенание от поривистия вятър и шибащия дъжд, се чу вой на сирена.
Дела Стрийт изписка уплашено. Мейсън здраво я стисна за лакътя.
— Да си вървим.
Те заизкачваха стръмната стълба. Мокрото дърво, хлъзгаво и коварно, им пречеше да напредват бързо. Най-после стигнаха до равното. Фенерчето на Мейсън освети настланата с цимент пътека.
— Хайде, Дела, ти първа. Побързай!
Сирената отново нададе вой. Този път бе толкова близко, че след пронизителния писък ясно се доловя дрезгавото й бръмчене, след което заглъхна.
Дела Стрийт вече беше стигнала до колата и протягаше ръка към нея, когато от една пресечка на пътя изскочиха светлини от фарове. Колата излезе от пряката, като поднесе на острия завой.