— Чудесно, тогава излез оттам и отиди до входната врата. Започни да думкаш настойчиво като полицай, само че не вдигай много шум, да не привлечеш вниманието на съседите.
— Веднага ли?
— Щом сервираш пунша. Пийни една-две глътки, извини се, че трябва да свършиш нещо в кухнята, и тръгвай.
— Ясно, шефе.
Мейсън се върна с два пунша и подаде единия на Даяна Риджис. Дела Стрийт застана до вратата на кухнята, държейки чашата си, от която се вдигаше пара.
— За ваше здраве! — каза Мейсън. Те бавно отпиха.
— Прекрасен пунш! — възкликна Даяна Риджис. — Наистина чудесен! Много добре ми дойде.
— Ръката ви трепери — отбеляза Мейсън.
— Ужасно съм нервна тази вечер.
— Е, пуншът ще ви помогне — ободри я Дела и добави небрежно: — Имам малко работа в кухнята. Ей сега се връщам.
Тя затвори вратата след себе си.
— Познато ли ви беше името Бартслър, преди да отидете да работите при него? — заразпитва адвокатът клиентката си.
— Не.
— Знаете ли кой живее на Сан Фелипе?
— Не. Някаква приятелка на Милдред. Моля ви, мистър Мейсън, нека да отидем там. Ужасно късно е. Срещата беше за десет часа.
— След малко. Ако Милдред, е чакала досега, ще почака още.
— А ако не е чакала?
— Тогава няма смисъл да ходим. Даяна прехапа устни.
Минутите бавно течаха в мълчание и изведнъж някой задумка с юмрук по входната врата.
— Сигурно е полиция. Какво ли пък става сега? — промърмори Мейсън.
Чашата се изплъзна от студените треперещи пръсти на Даяна Риджис, разби се на пода и горещият пунш се разля по килима.
— Хайде да се измъкнем, искате ли? — предложи Мейсън.
Тя бе онемяла от страх и само кимна с глава. Той я сграбчи за китката.
— Елате, оттук.
Адвокатът поведе изплашената млада жена през кухнята към външната стълба.
— Наведете се — прошепна той, — прозорците светят и полицията ще ни види. Бързо, снишете се и вървете така.
Приведени, те се прокрадваха по балкона в сянката и се спуснаха по желязната стълба, мокра и студена под стихващия дъжд. Стигнаха долу, измъкнаха се през изхода и се скриха на сухо под една стряха.
— А сега — проговори Мейсън със заплашителен тон — кажете ми истината.
— Тръгнах си от апартамента на мис Стрийт — промълви Даяна стреснато — и се запътих към центъра. После съобразих, че времето ми е малко и ще закъснея за Сан Фелипе, ако се върна обратно тук, пък и не очаквах, че ще дойдете. Секретарката ви не ми даде голяма надежда.
— И какво направихте?
— Отидох с такси до Сан Фелипе. Трябваше да платя двойно, за да ме закара толкова далече.
— После?
— Видях колата си паркирана пред къщата и си помислих, че всичко е наред, че Милдред вече е дошла и разговаря вътре. Платих на шофьора и го освободих. Отначало той не искаше да си тръгне — настояваше да ме чака. Но аз го убедих, че всичко е наред, и го отпратих.
— И после?
— Изкачих се по стълбите на верандата и позвъних, но никой не отвори. Това малко ме озадачи, заобиколих къщата, отидох до задната врата и почуках, но тя беше заключена. Не можех да разбера защо колата ми е там, а Милдред я няма.
— И какво направихте?
— Бях мокра до кости, а валеше като из ведро. Отидох до колата си, влязох вътре и поседях доста дълго.
След това ми стана студено, разтреперих се и реших, че нещо се е случило. В жабката си имам фенерче. Взех го, обиколих къщата отново и тогава… тогава…
— Видяхте трупа?
— Да.
— Приближихте ли се до него?
Тя кимна.
— Докоснахте ли го?
— Да.
— Милдред ли беше?
— Да.
— И след това? — подкани я адвокатът.
— Качих се в колата — ключът беше оставен на таблото — и потеглих. Известно време не знаех какво да правя, но сетне ми дойде наум да се върна при мис Стрийт. Като разбрах, че е излязла, си помислих, че може би… може би… Взех, че съчиних една лъжа, повредих часовника си и се опитах да ви заблудя.
— Сега истината ли казвате?
— Честна дума — това е истината.
Близо до къщата се чуха стъпки. Една неясна сянка се плъзна по алеята, спря и се чу тихо изсвирване.
— Насам, Дела — прошепна Мейсън.
— Ох! — Гласът й издаваше облекчение.
— Какво става?
— Трябва да поговоря с теб, шефе.
— Момент — извини се Мейсън на Даяна, хвана Дела под ръка и двамата се отдалечиха на няколко метра, където можеха да разговарят, без да бъдат чути.