— Случи се нещо, което, страхувам се, коренно променя нещата — обясни секретарката.
— Какво?
— Заудрях по вратата точно както ми нареди…
— И това помогна — прекъсна я Мейсън. — Тя се изплаши и ми каза истината.
— Да — отвърна Дела Стрийт, — така си и помислих. Забавих се, за да имате достатъчно време да излезете, после отворих вратата на апартамента, влязох и седнах да ви чакам.
— Продължавай — не се стърпя Мейсън.
— Едва успях да се настаня удобно, и по вратата се зачука силно и настойчиво.
— И какво?
— Стоях, без да мърдам. Не знаех кой е и не исках да рискувам.
— И?
— Почука се още два-три пъти. Сетне лейтенант Траг извика: „Отворете или ще разбия вратата!“
— Ти отговори ли?
— Не, нито звук.
— А той?
— Отиде си.
Мейсън се позамисли.
— Това променя ли нещата? — разтревожи се секретарката.
— И още как! Благодарение на лейтенант Траг малката сцена, която разиграх пред Даяна Риджис, за да я накарам да каже истината, се превърна в бумеранг.
— Нима тя си въобразява, че си й помогнал да избяга…
— Точно така. Ако някога разкаже за това, ще излезе, че съм й съучастник. Никой няма да повярва на нашата версия — вече не.
— Могат ли да я обвинят в убийство?
— Защо не? Оставила е толкова следи, че не са нужни повече доказателства.
— Не мога ли да свидетелствам в съда, че нарочна сме я подвели, за да…
— Изключено — отсече Мейсън. — Знаеш колко пъти сме ги изигравали, Дела. Те просто ще си помислят, че пак им погаждаме номер, за да се измъкнем. Чудесно, къде ли е сега Траг?
— Кой знае.
— Сигурен съм, че е забелязал колата ми отпред и ме дебне да се появя. А и колата на Даяна е там.
Дела Стрийт измънка колебливо:
— Моята кола е тук в гаража…
— Изкарай я.
— Сега?
— Да. У теб ли са ключовете?
— Да.
— Добре, изкарай я.
Мейсън се върна обратно при Даяна Риджис и каза:
— Мис Стрийт ще вземе колата си и ще ви закара у дома.
— У дома? — учуди се Даяна.
— Да, някъде, където засега ще сте на сигурно място.
Зад тях изщрака ключалка и вратата на гаража се отвори. Моторът забръмча и колата на Дела Стрийт излезе на заден ход от гаража. Адвокатът помогна на Даяна да се качи.
— Накъде? — попита секретарката. I Мейсън огледа уличката.
— Вероятно наблюдават този изход. — Той махна с ръка към булеварда. — Единственият ви шанс е да се измъкнете в обратна посока.
— Не смяташ ли, че и нататък наблюдават? — поколеба се Дела.
— След няколко минути ще е сигурно, но засега имаме известен шанс.
— Ами ако ни хванат?
— Много сме зле. Сега ще се върна в твоя апартамент. Вие с Даяна се повъртете с колата. Не спирайте никъде. Не я пускай да слиза. Телефонирай ми след двайсет минути, ако сте се измъкнали. И още нещо. — Мейсън извади бележник и автоматична писалка от джоба си и ги подаде на Дела Стрийт. — Пиши: „Шефе, може малко да закъснея. Ключът е в пощенската кутия. Влез и се чувствай като у дома си. Дела“
Дела Стрийт написа бележката и върна бележника и писалката на Мейсън. Той откъсна листа, а тя му подаде ключа от апартамента.
— Хайде, Дела, карай.
Колата потегли стремително. Адвокатът почака десетина секунди и се върна в апартамента по желязната стълба. Едва се беше настанил с цигара и книга в Ръка, когато тежък юмрук задумка по вратата. Той пъхна пръст между страниците и с книгата в ръка отиде да отвори.
— А, здравей, лейтенанте. Не очаквах да те видя толкова скоро.
Траг погледна през рамото на Мейсън и отвърна троснато:
— Здравей. Търся твоята превъзходна секретарка — Дела Стрийт.
— Няма я.
— Ти тук ли живееш сега?
— Имахме уговорка да вечеряме в нощно заведение с наши приятели — обясни с усмивка Мейсън. — Не знам къде е Дела. Намерих тази бележка, когато дойдох. Така че взех ключа и влязох.
Траг внимателно огледа бележката, която Мейсън му подаде, понечи да я върне, но нещо привлече вниманието му и той я задържа. Погледа още миг, после кимна, върна бележката и предложи:
— Ако нямаш нищо против, можем да почакаме заедно. Всъщност може би ти ще ми дадеш сведенията, които ми трябват.
— За какво става въпрос?