— За услугите, които си извършил в полза на Даяна Риджис — поясни Траг. — Естествено, ти беше твърде сдържан, но аз бих искал да науча нещо повече.
— Заповядай, седни, лейтенанте. Възможно ли е да си паднал толкова ниско, че да се мъчиш, да измъкнеш от Дела Стрийт сведения, които не можеш да получиш от мен?
— Съвсем не, Мейсън, не се тревожи за това. Разбрах, че Даяна Риджис е била при Дела Стрийт рано тази вечер. Искам да проверя кога точно. И тъй като те заварвам тук, не виждам защо да не ти задам няколко въпроса.
— Много мило от твоя страна. Моля те, разположи се удобно. Мисля, че в кухнята има уиски. Да се опитам ли да открия някоя бутилка?
— Не пия по време на дежурство.
— Толкова ли са строги началниците ти?
— Не ми е толкова заради тях, но ако потрябва да Призова мис Стрийт като свидетел, не бих искал да се разбере, че съм пил от уискито й.
— Има логика в това. И защо Дела ще става свидетел?
— По ред причини. Преди няколко минути почуках на вратата, Мейсън.
— А, ти ли беше?. Тъкмо телефонирах и извиках да почакаш. Предполагам, че не си ме чул.
— Възможно е.
— И после, когато отворих вратата, нямаше никой.
— Интересно! Сигурно тогава съм проверявал колите пред къщата. Ти вероятно мислиш, че трупът е на Даяна Риджис?
— Не е ли така?
— Не.
— А на кого е?
— На Милдред Данвил, която живее заедно с Даяна и прилича много на нея.
— Така ли? А какво е положението на Даяна тогава?
— Никак не е розово.
— Много мило от твоя страна, че ми го съобщаваш. — И още имам с какво да те зарадвам. Ще трябва да се позамислиш над туй-онуй, Мейсън.
— Например?
— Както изглежда, убийството е извършено около час — час и половина след като е заваляло. Дъждът беше много силен още от самото начало.
Адвокатът кимна.
— Жената е бягала от убиеца. Повалил я е куршум, изстрелян отблизо — от около шест-седем метра. Валяло е дълго и земята е била разкаляна. При падането жертвата се е вкопчила в пръстта н по ръцете й е полепнала кал. Все още личат браздите, изкопани от пръстите й, а под ноктите й има кал.
— Защо смятате, че убийството не е извършено два или повече часа след като е започнало да вали?
— Поради общото състояние на трупа — обясни Траг. — Разбира се, засега имаме само резултати от предварителните изследвания.
— Чудесен дъжд — отбеляза Мейсън.
— Фермерите обичат такъв дъжд. Кога ще се върне Дела?
— И аз знам колкото и ти. Нали видя бележката?
— Да, Мейсън, твърде любопитна бележка.
— Защо?
— Изглежда, че е била написана набързо.
— Изглежда… Навярно на излизане Дела се е спряла пред пощенската кутия, извадила е автоматичната си писалка и я е надраскала.
— Само че с твоята писалка и в твоя бележник! Листът е перфориран също като страниците на твоя бележник. И — продължи Траг сухо — предполагам, че забелязваш как подписът в края на бележката е замацан, явно някой е докоснал още мокрото мастило.
— Да, виждам.
— А случайно да си забелязал, че имаш мастило по десния си палец?
— Не, не забелязах — призна Мейсън, като вдигна ръка към очите си.
— Така си и помислих.
Последва пауза. Двамата мъже пушеха. Накрая Траг се обади:
— Като че ли събрахме необходимите доказателства срещу Даяна Риджис.
— Нима? — удиви се адвокатът.
— Да.
— Само защото намерихте чантата й на тротоара ли?
— Не ставай смешен. Милдред Данвил избягва с колата и парите на Даяна. Естествено, Даяна е хукнала да си ги търси.
Телефонът иззвъня.
— Ако нямаш нищо против, Мейсън, аз ще се обадя. Сигурно е за мен. Казах им да ме търсят тук, ако има нещо.
Мейсън светкавично заобиколи масата и се изпречи между Траг и телефона.
— Чудесно, лейтенанте, но аз също чакам да ме потърсят и съм дал този номер.
Мейсън вдигна слушалката. Траг застана зад него враждебно навъсен.
— Ало — започна адвокатът и добави: — Внимавай какво ще говориш.
Чу се груб мъжки глас:
— Търся лейтенант Траг. Защо, по дяволите, трябва да внимавам?
Мейсън любезно отстъпи слушалката.
— Печелиш, лейтенанте.
Траг я пое, представи се и след като послуша няколко секунди, приключи разговора:
— Добре, вземете свидетелски показания. Това е. Довиждане.
Сетне затвори телефона и се вторачи намръщено в остатъка от цигарата си.