— Не знам, шефе. Предадох й думите ти и й втълпих колко е важно да следва съвсем точно указанията ти.
— Полицаите казаха ли нещо?
— Попитаха я дали е Даяна Риджис.
— Тя какво отговори?
— Потвърди.
— Какво стана после?
— Попитаха я дали онази кола е нейна.
— Тя какво им отвърна?
— Да видят в документите й.
— А те?
— Съобщиха ми, че ще ме закарат обратно до аптеката, откъдето ти бях телефонирала преди. Там съм Можела да сляза, защото те отивали в Управлението и Щели да вземат Даяна и колата ми. Разбира се, веднага щом ми споменаха аптеката, разбрах, че са ме следили.
— Радиотелефонът е голяма работа — рече Мейсън.
— И ти смяташ, че е било клопка?
— Разбира се. И най-неприятното е, че за малко Щях да вляза в нея.
— Как?
— Траг много внимателно ми обясни какви са уликите срещу Даяна Риджис и причините, поради кои я търси. След като вече знаех, че искат да я разпитат като свидетел по убийството и че има косвени доказателства за нейната вина, щях много добре да се наредя, ако се опитах да я укрия от полицията. А, разбира се, изкушението да го направя беше много голямо.
— И мислиш, че това е причината Траг да ти каже всичко?
— Естествено.
— Какво е целил с това?
— Да ме хване като съучастник или поне да се добере до нещо, което може да се представи пред Дисциплинарната комисия на адвокатската колегия.
— А ти се оказа твърде умен, за да влезеш в клопката?
— Не кой знае колко умен — каза Мейсън замислено. — Не съм особено блестящ тази вечер.
— Напротив, чудесен си — развълнува се Дела Стрийт. — Не се остави Траг да те хване в капана. Аз съм тази, която се държа глупаво. Сега какво ще правим?
— Отиваме в кантората да напишем молба за разпореждане Даяна Риджис да бъде призована пред съда. Ще ги принудим да направят едно от двете — или да повдигнат обвинение, или да я освободят. Само че не можем да намерим съдия, който да го издаде по-рано от утре сутринта, а това означава, че Даяна ще е в ръцете на полицията цяла нощ. Много неща могат да се постигнат за толкова време.
— Накарах Даяна да ми даде ключа от апартамента си — съобщи Дела Стрийт.
Мейсън бързо извърна глава.
— Какво да ти даде?
— Ключа от апартамента, в който живеят с Милдред. Помислих, че може би ще намерим някои доказателства там. Или поне ще искаш да хвърлиш един поглед.
— Браво! — похвали я Мейсън. — Не се сетих за това.
— Ще отидеш ли?
— Не, Дела. Опасно е. Ще ни хванат, а, дявол да го вземе, не знаем достатъчно за Даяна Риджис. Ако се опитат да я обвинят в убийство… Не, Дела, по-добре да отидем и да напишем молбата.
Те стигнаха до сградата, където се намираше кантората на адвоката. От детективската агенция на Дрейк която работеше денонощно, се процеждаше светлина в коридора. Мейсън се отби първо там.
— Има ли някакви известия? — попита той нощната телефонистка.
Тя се засмя и поклати глава.
— Изпратих един опитен човек. Шейсет секунди след като телефонирахте, той вече беше тръгнал. После заминаха още двама.
— Чудесно — кимна Мейсън. — Обадете се в кантората ми, ако нещо се случи.
Адвокатът и секретарката минаха покрай редицата от врати и стъпките им отекнаха по коридора. Мейсън отключи частната си кантора и запали лампите. Дела Стрийт свали шапката и палтото си, седна зад секретарското бюро и постави листове и индиго на пишещата машина.
Мейсън започна да диктува направо, без чернова, молба от името на Даяна Риджис по повод незаконното й задържане от полицията, без да е повдигнато обвинение срещу нея, което съставлява посегателство върху гражданските й права и й дава основание да моли за разпореждане да бъде призована пред съда. Същото да бъде официално внесено в съда и гореспоменатата Даяна Риджис да бъде освободена под гаранция от двеста и петдесет долара до разглеждането на делото въз основа на гореспоменатото разпореждане.
Мейсън тъкмо приключи да диктува, а бързите пръсти на Дела Стрийт зачаткаха по клавиатурата с все по-изумителна скорост края на последното изречение, когато телефонът иззвъня. Адвокатът вдигна слушалката. Беше нощната телефонистка на Дрейк.
— Има новости около апартамента. Детектива, изпратен пръв там, вече го нямало, когато другите двама пристигнали. Сигурно е надушил нещо.
Мейсън възкликна развълнуван: