— Това е чудесно! Съобщете ми веднага щом се обади.
Адвокатът затвори телефона, извади цигара от табакерата, запали я и се обърна към секретарката си.
— Изглежда, че сме попаднали на следа, Дела.
— Каква?
— Единия от детективите, изпратен на Палм Виста, го няма — първия, който отишъл там. Нямало го, когато другите двама пристигнали.
— Полицията там ли е?
— Още не. Сигурно са заети с разпита на Даяна. Дела Стрийт раздели оригинала и копията на молбата на спретнати купчинки, покри пишещата машина и я остави на мястото й на секретарското бюро.
— Какво ли може да е станало? — замисли се тя.
— Всичко е възможно — може да е бил някой приятел, който се опитва да се свърже с нея. Или пък някой, който търси Милдред Данвил, а може и да е нещо наистина важно.
— Например?
— Например Хелън Бартслър. Очите на Дела Стрийт светнаха.
— Мислиш ли, че е възможно?
— Не знам — отвърна Мейсън. — Дотук късметът все не беше на наша страна. Може пък сега да се обърне в наша полза.
— Нищо не ни пречи поне да се надяваме.
— Права си.
— Шефе, да предположим, че обвинят Даяна Риджис в убийство, ще я защитаваш ли?
— При нормални обстоятелства бих изчакал да видя доказателствата, но тъй като тя е убедена, че съм я измъкнал от апартамента ти, когато Траг почука — нямам избор. Не бих искал това да се разчуе — нито пред полицията, нито пред някой друг адвокат.
— Чудя се само каква е ролята на Милдред Данвил в тази история — промълви Дела.
Мейсън започна да разсъждава на глас:
— Даяна разказва на Милдред за насиненото око и Милдред силно се развълнува. Навярно не я е разтревожило това, че Карл е виновникът, а по-скоро фактът, че е бил в стаята на Даяна.
— Звучи логично — подкрепи го Дела.
— Да продължим по-нататък — предложи Мейсън. Защо влизането на Карл в стаята на Даяна е разтревожило така Милдред.
— Не виждам никаква причина.
— Откъде Карл е взел ключа, Дела?
— От чантата на Даяна.
— И какво друго е имало в тази чанта?
— Ами… не знам.
— Нещо, заради което Милдред е изпаднала в паника, когато е разбрала, че Карл Фреч е бъркал в чантата.
Зениците на Дела Стрийт се разшириха.
— Разбира се! — възкликна тя. — Знам какво е!
— Да чуем.
— Мястото, където държат детето — извика Дела. — Това трябва да е било. Имало е нещо в чантата…
— Почакай — прекъсна я Мейсън. — Ако е имало нещо в чантата на Даяна, от което се разбира къде е детето, как се е озовало там?
Дела Стрийт забърза възбудено:
— Нали Милдред Данвил е взела чантата на заем? Не си ли спомняш? Тя я е взела…
— Не тогава — възрази Мейсън. — Услужила си е само с шофьорската книжка на Даяна и ключовете от колата. Всъщност чантата не е била у нея до момента, в който Даяна се е върнала от дома на Бартслър — поне доколкото знаем. Разбира се, може да я е взимала и преди, но това не ни е известно.
Телефонът иззвъня. Мейсън направо сграбчи слушалката.
— Да, да. Ало, какво става?
Нощната телефонистка от агенцията на Дрейк заговори отривисто и компетентно:
— Първият детектив се обади, мистър Мейсън. Следял е една кола. Лицето, което шофирало, отишло до вратата на апартамента и се опитало да влезе, а също надникнало и в пощенската кутия.
— Кой е номерът на колата?
— Проверихме го вече. Регистриран е на името на Хелън Ч. Бартслър, булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет.
— Кой е бил зад волана? — попита Мейсън.
— Една доста елегантна руса дама.
— Къде е тя сега? Изпуснал ли я е? Той…
— Не, проследил я е до Олив Крест Драйв две хиляди триста и дванайсет. Жената паркирала пред едноетажна къща и влязла вътре. Колата си стои на улицата. Наблизо нямало телефон, затуй детективът взел палеца на разпределителя, за да не може жената да запали и да изчезне, и изтичал да се обади и да ни докладва. Пита какво да прави.
— Кажи му, че за днес си е свършил работата, си отива вкъщи и да не мисли повече за това.
— Какво да прави с палеца на разпределителя?
— Да го хвърли в реката! — Мейсън затвори телефона и се обърна към Дела Стрийт: — Сложи си шапката. Тръгваме.
Те се спуснаха стремглаво към вратата на кантората, изгасиха лампите, изтичаха по коридора, нетърпеливо изчакаха асансьора, слязоха мълчаливо и се вмъкнаха в колата на Мейсън.