Мейсън се върна в колата, включи мотора и фаровете и потегли.
— Какво ще стане — запита Дела, — ако полицаите ни хванат в апартамента?
— Няма да ни хванат, защото няма да влезем. Правил съм всякакви щуротии, но чак толкова луд не съм.
— Тогава защо отиваме?
— Заради пощенската кутия. Спомняш ли си, че Хелън Бартслър се е завъртяла край нея? Надали е ходила до апартамента на Милдред само за да позвъни и да си отиде. Просто не ми се вярва.
— А, сега разбирам. Помислих, че искаш да се качиш горе.
Мейсън зави и паркира точно пред сградата Палм Виста. Отвори вратата и изскочи в студения дъжд, който продължаваше да се лее.
— Шефе, в дъното на уличката е паркирана кола — забеляза Дела Стрийт.
— Това е човекът на Пол Дрейк.
— Да, вярно. Бях забравила, че си оставил хора да наблюдават.
Мейсън запали клечка кибрит и я задържа между шепите си, така че детективът на Дрейк да види лицето му и да го познае.
— Не ми се ще да си губят времето и да ни следят, Дела — обясни той. — Стой тук и не мърдай, ей сега се връщам. Само ще погледна в пощенската кутия.
Мейсън изтича по стълбите, пъхна ключа в ключалката, отвори металната вратичка и извади плик, на който с молив беше надраскано името и адреса на Даяна. Мушна писмото в джоба си, затвори вратичката и се върна обратно.
— Явно е написано набързо. — Мейсън извади плика от джоба си, повъртя го в ръцете си, разгледа го на светлината на таблото и се зае внимателно да го разпечатва с помощта на молив. — Не е добре залепен. Ще се отвори и без да се разкъса.
— Тук ли ще го прочетем? — попита Дела Стрийт.
— Не. По-добре да тръгваме. Полицията може да се появи всеки момент.
Мейсън запали мотора, измина няколко преки, светна лампичката в колата и постави писмото така, че да могат двамата с Дела да го прочетат.
Мила Даяна,
Много е трудно да ти обясня какво се случи Един: полицай не хвана, че съм паркирала колата за по-дълго от позволеното време и нямам книжка. Казах му, че съм се отбила до магазина за около час да напазарувам и съм забравила чантата си вкъщи. Той заяви, че ще ме придружи да си я взема. Какъв ужас! Налагаше се да продължа играта докрай. Качихме се горе, отворих вратата и що да видя — ти си спиш, миличка, по бельо в спалнята, а чантата ти лежи на масата. Грабнах я и преди полицаят да те е забелязал, измъкнах шофьорската ти книжка и го накарах да зяпне от учудване. Използвах момента, докато той я разглеждаше, да затворя вратата на спалнята. Бях ужасно закъсняла за една работа и бързах да тръгна, а не можех да оставя чантата пред очите на полицая, та се принудих да я влача със себе си през цялото време. След около час я отворих отново — миличка, ти сигурно си обрала банки!
Ще ти я върна веднага щом мога. Опитах се да ти се обадя, но те нямаше. Пиша ти набързо, докато чакам — чакам като обезумяла развръзката на най-важното нещо в живота ми. Ще ти се обадя пак по-късно. Мила, ако нещо се случи с мен, искам да вземеш всички мои вещи и непременно да погледнеш в кутията от бисквити на най-горната полица в килера. Там съм описала живота си, а и част от твоя — периода, за който предпочиташ хората да не знаят. Ще донеса чантата довечера. Междувременно ще ти звъня всеки път, когато съм близо до телефон. С обич и благодарност,
Мейсън прочете писмото, намръщи се и го завъртя в ръката си.
— От другата страна има надраскан някакъв номер — три хиляди деветстотин шейсет и две игрек зет.
— Какво ли означава? — зачуди се Дела.
— Не знам. Сега нямаме време за разсъждения.
— Искаш да кажеш, че си решил да отидеш за дневника?
— Точно така.
— Полицията ще…
— Дори цялата полиция в града да се събере, пак няма да се откажа. Чакай тук и ако аз…
Дела Стрийт отвори вратата.
— Не ставай глупав! Мислиш ли, че ще те оставя Да отидеш там без мен?
— Ти нищо не можеш да направиш, Дела, и…
— Само си губиш времето — отбеляза Дела и изскочи навън в дъжда. — Да вървим.
Те тръгнаха бързо по мокрия тротоар и спряха до една от паркираните в малката уличка коли. Мейсън се приближи до шофьора.
— Здравейте, мистър Мейсън — прошепна детективът на Дрейк.
— Полицията още ли не е дошла? — осведоми се Мейсън предпазливо.
— Не е.
— Нищо не разбирам. Ние отиваме в апартамента. Ако някой се появи, натисни клаксона. Два пъти, ако е неизвестно лице, три пъти, ако е полицията. В такъв случай запали колата и тръгни веднага щом дадеш сигнала, ясно?