— Добър вечер, сержант Холкъм — поздрави Мейсън с известно безгрижие в гласа си.
Лицето на сержанта помръкна.
— Пак ли ти?!
— Пак аз.
Холкъм килна шапката ла главата си.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Тъкмо се канех да направя инвентаризация — отвърна Мейсън и когато Дела Стрийт се приближи към него, добави: — С помощта на секретарката си.
— А за мен си крадец, влязъл с взлом — тросна се Холкъм.
— Надявах се, че си преодолял навика си да правиш прибързани изводи.
— Дрънкай колкото си щеш, умнико! Заради теб ме преместиха от отдел „Убийства“. Послушах те, ти ме направи на маймуна. Вече не слушам, а действам.
— Твоя работа. Двамата цивилни полицаи, които придружаваха сержанта, вдигнаха към него очи в очакване на заповеди.
— Как влезе? — заразпитва Холкъм.
— Моята клиентка Даяна Риджис ми даде ключа от апартамента си с молба за една услуга.
— Хм! — изсумтя Холкъм. — Нейния ключ ли?!
— Точно така — отвърна Мейсън, — а предполагам, че вие сте взели ключа от Милдред Данвил и сте дошли да направите оглед.
— От колко време сте тук?
— Не знам. Може би от пет-десет минути. Защо не огледате апартамента, сержанте?
— Точно това правя. Намерихте ли нещо?
— Нищо съществено.
— Не ми харесва, че ви заварвам тук. Откъде да знам, че ключът ти е даден от твоята клиентка с молба да дойдеш тук?
— Щом аз ти казвам.
— Ами — Холкъм се поколеба за миг — не разбра ли, че вече не ти вярвам?
— Тогава престани да задаваш въпроси — тросна се Мейсън.
Холкъм изви глава към спалнята.
— Огледайте наоколо, момчета. Аз ще се занимая с тези.
Двамата полицаи отидоха до спалнята и отвориха вратата. След миг единият извика:
— Сержанте, прозорците към аварийния изход са отворени. Май някой слиза… Хей, ти! Ела тук! Стой или ще стрелям!
Холкъм се спусна към спалнята.
— Един младеж току-що слезе по аварийната стълба — викна полицаят — и избяга по уличката.
— Не стойте тук като заковани — изрева Холкъм, — тичайте да го хванете. Какво, по дяволите, сте зяпнали?
Двамата полицаи се втурнаха през хола, излязоха от апартамента и се спуснаха по стълбището.
— Сядай тук и никакво мърдане! — нареди Холкъм На Мейсън.
— Да не би случайно да искаш да ме арестуваш? — осведоми се адвокатът.
— Още не знам — отвърна Холкъм. — Само че бъда сигурен, на твоите въдици повече не се хващам. Какво има в джобовете ти?
— Лични вещи.
— Кой се измъкна, през аварийния изход? Твоят човек, Пол Дрейк ли?
Мейсън замълча.
— Бива си те, Пери Мейсън, обикаляш с твоя детектив, ровиш за доказателства, преди да е дошла полицията, и се мъчиш да ни попречиш да се доберем до фактите. А сега слушай внимателно, умнико. Ако ти или Пол Дрейк сте измъкнали нещо оттук, ще те обвиня в кражба. Разбра ли? Ще те тикна в затвора.
Мейсън запали цигара и се обърна към Дела:
— Моля те, седни. Страхувам се, че сержантът е доста войнствено настроен.
Откъм стълбището се чуха тежки стъпки. Един от полицаите, изтичал навън, се върна.
— Избяга, сержанте.
— По-живо, вземете колата! — ревна Холкъм ядосано.
— Джим вече тръгна. Обикаля улиците наоколо. Помислих, че може би тук имате нужда от помощ.
— Добре, наблюдавай тези двамата — нареди Холкъм. — Аз ще огледам наоколо.
Сержант Холкъм започна да претърсва апартамента, като отваряше чекмеджетата и шкафовете. Мейсън пушеше мълчаливо. Холкъм отново се върна при Мейсън.
— Подразбрахме, че Милдред Данвил е оставила някакъв дневник.
— Така ли? — учуди се адвокатът.
— А този дневник — продължи сержант Холкъм — може да се окаже доказателство.
— За какво?
— За някаква следа, която ще ни насочи към убиеца.
— Разбира се, сержанте — изтъкна Мейсън, — никой от нас не знае какво има в дневника, ако приемем, че изобщо го има.
— Не знам какво има в него, но може би ти знаеш — намръщи се Холкъм.
Мейсън повдигна вежди.
— Ще постъпя като джентълмен — обяви Холкъм. Няма да претърсваме мис Стрийт, ако ми даде честната си дума, че не е взела нищо от апартамента. Теб ще претърсим, Мейсън. Ако не открием у теб предмети, които могат да послужат като доказателствен материал, ще те пуснем.